Микаел Блумквист седеше в кухнята на редакцията на Йотгатан. Преди малко беше приключил с дългия репортаж за Регистъра и Проект 9. Денят беше горещ, както обикновено. От две седмици не бе падала и капка дъжд. Той изпъна гръб, пийна малко вода и се загледа в синия диван, красящ офисния пейзаж.
На него се бе излегнала Ерика Бергер, зачетена в статията му. Не можеше да се каже, че Микаел е притеснен. Сигурен беше, че материалът е разтърсващ и че публикуването на сензационната история ще се отрази страшно добре на вестника. Но все пак не знаеше как ще реагира Ерика. Това не се дължеше само на факта, че на места репортажът бе проблематичен от етична гледна точка. Причината бе преди всичко караницата им.
Беше ѝ казал, че няма да ходи до архипелага по време на лятната почивка, нито да празнува по какъвто и да е начин. Искаше да се концентрира върху историята си, да прегледа документите, които бе получил от Бублански, и да продължи интервютата с Хилда фон Кантерборг, Дан Броуди и Лео Манхеймер, който тайно бе пристигнал в Стокхолм заедно с годеницата си от Торонто. И никой не можеше да твърди, че Микаел не се бе трудил усилено. Работеше, кажи-речи, денонощно не само по репортажа за Регистъра, ами и по разказа на Фария Кази. Вярно, че не той пишеше тази статия, а Софи Мелкер, но Микаел постоянно се месеше, а освен това обсъждаше съдебния процес със сестра си, която полагаше всевъзможни усилия Фария да бъде оправдана и да заживее нов живот със защитена самоличност.
Микаел поддържаше връзка и със Соня Мудиг, която ръководеше подновеното разследване на смъртта на Джамал Чаудъри, която вече се разглеждаше като убийство. Башир, Разан и Халил Кази, както и още двама души, бяха задържани и очакваха съдебния процес. Бенито беше преместена в затвора „Хамерфорш“ в Херньосанд и срещу нея също щяха да бъдат повдигнати нови обвинения. Микаел често водеше дълги разговори и с Бублански, а освен това влагаше повече усилия от всякога в чисто езиковата страна на писането.
Накрая обаче дори той остана без сили. Имаше нужда от почивка и малко спокойствие. Вече виждаше едва ли не двойно, а у дома пред компютъра беше горещо и задушно. Един следобед почувства копнеж и се обади на Малин Фруде.
– Моля те – каза той. – Не можеш ли да дойдеш?
Малин откликна и каза, че може да намери кой да гледа детето, стига Микаел да обещае да купи ягоди и шампанско, да махне кувертюрата на леглото, да не се разсейва и да не се държи като проклетия Кале Блумквист. Той сметна, че условията звучат разумно, и не след дълго двамата се въргаляха в леглото, щастливи, пияни и забравили за околния свят. Докато Ерика Бергер не дойде на спонтанно посещение с бутилка скъпо червено вино в ръка.
Ерика никога не бе смятала, че Микаел е образец на добродетелта, пък и самата тя беше омъжена и не особено съвестна, що се отнасяше до любовните забежки. Въпреки това ситуацията излезе от контрол. Разбира се, Микаел би могъл – ако имаше време и сили – да анализира защо всичко тръгна толкова накриво. Но една от причините беше пламенният темперамент на Малин, както и това, че Ерика се почувства наранена и смутена. Всъщност всички бяха смутени. Жените се скараха помежду си, а после се нахвърлиха и на него, или поне Ерика му се нахвърли, след което си тръгна побесняла, затръшвайки вратата.
Оттогава двамата с Микаел разговаряха доста лаконично, и то само по чисто професионални въпроси. Сега обаче Ерика лежеше и четеше, а Микаел си мис леше за Лисбет. След като я изписаха от болницата, тя замина първо за Гибралтар, а после за Токио. Въпреки това те общуваха редовно и си говореха за Фария Кази и разбира се, за разследването срещу отговорните фигури в Регистъра.
Засега обществото не бе запознато с цялостния контекст, а имената на заподозрените все още не бяха публикувани. Ето защо Ерика бе предложила да побързат и да издадат извънреден брой, преди някой да им е отмъкнал историята. Може би затова така се ядоса, когато завари Микаел да пие шампанско в леглото с друга жена, все едно успехът на „Милениум“ не беше заложен на карта.
В действителност той се отнасяше възможно най-сериозно към задачите си. Сега хвърли кос поглед към Ерика, която най-накрая свали очилата си за четене, изправи се и тръгна към кухнята. Носеше дънки и синя блуза с отворено деколте. Настани се до Микаел, който не знаеше какво да очаква – аплодисменти или критика.
– Не разбирам – каза тя.
– Това звучи притеснително – отговори той. – Надявах се, че ако не друго, поне съм внесъл малко яснота около историята.
– Не разбирам защо са го пазили в тайна толкова дълго.