— А, не — отвърна тя. — Вярно е, че не дава интервюта, но сега може и да склони.
— Защо? Заради теб ли?
— Не — засмя се момичето. — Защото Марти му е симпатичен. Според Клиф той не спада към четвъртата власт.
Погледнах Марти върху монитора — още малко, и да се задави от смях, понеже презервативът се беше пукнал направо върху главата на онзи тип. Ако някой спадаше към четвъртата власт, то това беше именно Марти. За него това би било комплимент.
— И най-вече защото предаваме на живо — допълни Шобан.
Наистина си беше така: ние всъщност бяхме последното предавано на живо телевизионно шоу. Повечето шоу програми вече бяха „като на живо“ — само се правеха, че предлагат тръпката на живото предаване, докато всъщност разчитаха на спасителния пояс на записа. Ментета, ви казвам.
Но „Шоуто на Марти Ман“ си беше съвсем истинско. Докато гледате мъжа с презерватива на главата, той наистина го надува именно в този момент.
— Според еколозите и поборниците за чиста околна среда — продължи Шобан — само в предаванията на живо няма цензура. Може ли да те питам нещо?
— Питай де.
— Оня „Ем Джи Еф“ на паркинга твой ли е? Червеният?
„Хайде, почна се — помислих си аз. — Сега ще ми дръпне едно конско как автомобилите замърсявали въздуха и за дупката в небето. Понякога днешната младеж направо ме хвърля в ужас. Не мисли за друго, освен за бъдещето на планетата.“
— Да, моя е — потвърдих аз.
— Страхотна е — възкликна девойчето.
Когато се прибрах, и двамата спяха. Измих си зъбите и се съблякох в тъмното, заслушан как жена ми диша тихо насън.
Чуех ли това дишане, у мен се пробуждаше огромна нежност. Само докато спеше, Джина ми се струваше уязвима, само тогава можех да си внушавам, че тя има нужда от закрилата ми. Пъхнах се под завивките и прегърнах жена си, тя се размърда.
— Тази вечер шоуто беше добро — прошепна Джина.
Беше топла и сънена, обичах я именно такава. Тя се обърна с гръб към мен, както винаги, когато спеше, и въздъхна, щом се гушнах до нея, целунах я по тила и прокарах ръка по дългите крака, заради които се бях влюбил навремето в нея. И още си бях влюбен.
— О, Джина! Моята Джина.
— О, Хари! — пророни тя тихо. — Иска ли ти се? — Джина ме помилва по тялото. — Е, май ти се иска.
— Страхотна си.
— Голям мераклия се извъди! — засмя се Джина, после се извърна и ме погледна с премрежени от съня очи. — За мъж на твоите години де.
Седна в леглото, смъкна тениската и я метна на пода. Прокара пръсти през косата си и ми се усмихна — източеното й, познато тяло беше озарено от светлината на уличните лампи, процеждаща се през щорите. В нашата стая никога не беше тъмно.
Още ли ме желаеш? — попита Джина. — След толкова години?
Сигурно съм кимнал. Тъкмо да долепим устни, когато Пат се разплака. Погледнахме се с жена ми. Тя се усмихна. Аз — не.
— Ще го донеса — рече Джина, а аз се свлякох върху възглавницата.
Върна се в спалнята с Пат на ръце. Той едвам си поемаше дъх и разказваше през сълзи кошмара си — за някакви огромни чудовища, — а Джина го утешаваше. После го сложи да легне между нас. Както винаги, той престана да хлипа веднага щом усети топлината на леглото ни.
— Хайде на лъжици! — възкликна Джина.
Ние с Пат покорно се претърколихме и той пъхна между бедрата ми крачета в бархетна пижамка. Чувах, че подсмърча, но инак се беше успокоил. Джина ни прегърна с дълга ръка и се гушна до Пат.
— Хайде сега да спим — прошепна тя. — Всичко ще бъде наред.
Затворих очи и докато се унасях, усещайки топлината на сина си между мен и жена ми, се запитах на кого ли говори тя, дали на мен, дали на Пат или и на двамата.
— Няма никакви чудовища — рече Джина и ние заспахме в прегръдката й.
Глава 4
Трийсетият рожден ден на Джина не мина съвсем безболезнено.
Привечер се беше обадил баща й — да й честити, което означаваше, че цяла сутрин и цял следобед тя се е питала дали този стар негодник изобщо ще й позвъни.
Преди двайсет и пет години, точно преди Джина да тръгне на училище, Глен — както баща й настояваше да го наричат всички и най-вече децата му, — ги зарязал с майка й, понеже си мечтаел да стане рок музикант. Вече един-два века беше продавач в магазин за китари на Денмарк Стрийт, всичките му мечти да се прочуе бяха отстъпили на заден план заедно с косата му с хипарска прическа, въпреки това той и досега си въобразяваше, че е свободен дух, който може да забравя или да помни рождените дни — според настроението.