— Ще ходя на вана — оповестяваше Пат. — Дайте ми житовинките.
Сега „житовинките“ събираха прах в някой забравен ъгъл на детската стая, докато той играеше безкрайните си игри на междугалактично добро и зло.
Те приличаха доста на игрите, които помнех от собственото си детство. Фантазиите на сина ми за храбри рицари, зли воини и похитени принцеси понякога звучаха като отглас от далечно минало, сякаш се опитваха да възвърнат нещо ценно, изгубено завинаги.
Шобан спеше като човек, несвикнал да дели с някого леглото.
Намести се точно по средата, размята на всички страни луничави крайници, после се претърколи на своята половина, но отмъкна и моята част от завивката. Лежах напълно буден в чуждия креват, вкопчен в парченце чаршаф с размерите на носна кърпа, и гледах как в стаята става все по-светло.
Още беше рано да се почувствам наистина кофти. Бях забутал някъде в дъното на съзнанието си мисълта за Джина и за всички обещания, които съм й давал: обещанията още от времето, когато се опитвах да я убедя да ме обикне, обещанията от сватбения ден и от всички дни след това, дрънканиците за вечна любов и че никога няма да пожелая друга, в които по онова време искрено вярвах. Всъщност, както установявах сега, още вярвах в тях. Колкото и да е странно, дори повече от преди.
По-късно всичко това щеше да ми се стовари с цялата си мощ върху главата и докато карах към къщи, щях да се гледам в огледалото и да се питам кога съм се превърнал в един от хората, които навремето съм ненавиждал. Сега обаче още беше рано за това. Сега лежах, гледах как се зазорява и си мислех — е, криво-ляво, мина добре.
Повечето мъже изневеряват, понеже им е паднал случай, но не подценявайте и радостта от безсмисления секс. Ние с Шобан се бяхме любили именно безсмислено, защото ни е паднал случай. И това ми харесваше най-много.
Вече започвах да се чувствам предател.
Никак не е приятно, ще знаете. Когато си с нов партньор, се престараваш. Престараваш се в желанието да ти е хубаво. Сексът с нов човек е като да се явиш на изпит за шофьорска книжка. Но като се замислих за всички неща, които са могли да се изкофтят — а всички те включваха и елемента „време“, — виждах, че мога да бъда доволен.
Слава Богу! Докато бях с Шобан, едната половина от мен си мислеше, че това може би е жената, за която, без да го съзнавам, съм мечтал цял живот, мечтал съм за тази бледа ирландска хубавица, която на драго сърце би ми родила рижи дечурлига, ала другата половина тъгуваше за жена ми.
Липсваше ми лекотата, с каквато се разбираш с човек, с когото си прекарал дълги години. Ако наистина се налагаше да изневерявам, предпочитах да го правя с Джина.
Въпреки всичко понякога ти писва да бъдеш мъжът, който плаща ипотеката, вика водопроводчика и не може да сглоби холната гарнитура. Писва ти да бъдеш този мъж, понеже накрая се чувстваш не мъж, а по-скоро домашна потреба.
Затова преспиваш с някоя непозната, която непрекъснато ти дърпа завивката, и накрая се чувстваш по-уморен отвсякога от самия себе си. Къде ли съм си метнал гащите?
Докато се обличах, в стаята се просмукваше все по-силна дневна светлина и аз успях да зърна късчета от живота на Шобан. Жилището й беше хубаво — уютно и подредено, за каквото винаги съм си мечтал, но каквото никога не съм имал. От студентската бъркотия сякаш се бях прехвърлил направо в домашния хаос.
На единствените снимки, които виждах, Шобан бе съвсем младичка, още момиче, и се усмихваше на някакви весели кучета и симпатични старци. Снимки на домашни любимци и на роднини.
По стените имаше японски гравюри с изобразени на тях селяни, свели глава, вървят през дъждовен пейзаж — Джина щеше да ги хареса. Лавици със старателно подредени по тях книги и дискове, от които разбрах, че момичето си пада по екранизирана литература и странна смесица от рок състави и мек джаз: „Оейзис“ и „Ю Ту“ редом със Стан Гетс, Чет Бейкър и по-благозвучния Майлс.
Докато гледах книгите и дисковете й, ми стана още по-мила. Но вероятно изпитваш същото, докато гледаш книгите и дисковете на всеки, дори и сред тях да има доста боклук. Онова, което някой обича и е обичал, разкрива неща, които той обикновено не би изложил на показ.
Хареса ми, че Шобан вероятно е надрасла рок групите и сега търси нещо по-смислено и стойностно (виждаше ми се невероятно да е тръгнала от Чет Бейкър и Майлс Дейвис и да е стигнала до „Ю Ту“ и „Оейзис“). От книгите и дисковете личеше, че тя е още млада и любопитна, още открива какво точно иска от света. Още измисля живота си, вместо да се опитва да го отстоява.