Беше така разтревожена, че Мегън побърза да я увери:
— От розовото ми излизат лунички.
Възрастната дама ококори очи.
— Не знаех, че подобно нещо е възможно.
— Не е.
— Ама че си дявол — засмя се Дъчи.
Но сега беше ред на Мегън да се разтревожи.
— Това ще бъде проблем, нали? Косата ми, искам да кажа. Девлин я нарича „ужасяващо червена“. Веднъж ми каза, че дукът — имал е предвид себе си, но тогава не знаех това — не би се появил на обществено място с червенокоса жена. Струва ми се, че точните му думи бяха „жена с възможно най-немодерния цвят коса“.
Дъчи въздъхна. Любовта, изглежда, бе превърнала внука й в пълно магаре.
— Нищо й няма на косата ти, дете. Аз я намирам за невероятно хубава и нито за миг не се съмнявам, че Девлин също смята така. Ако ти е казал обратното, вероятно е искал да те ядоса. Обзалагам се, че ако му съобщя, че възнамеряваш да я боядисаш, той ще ти забрани.
— Идеята не е толкова лоша.
— Тогава ще му кажа.
— Не, имах предвид, да я боядисам.
— Да не си посмяла — скара й се Дъчи. — Нямаш никакво основание да го правиш и ти го знаеш.
Мегън не се и опита да отрича.
— Но той би бил щастлив, нали?
— Единственият начин да го направиш щастлив е да му кажеш, че го обичаш.
— Какво?
Дъчи си беше обещала да не се меси, затова сви рамене.
— Нищо, просто една малка идея.
Но вътрешното „аз“ на Мегън бе достигнало до същата малка идея.
И тъй, защо не му кажеш, че го обичаш?
Много добре знаеш защо. Той ще ми се изсмее и аз никога няма да му го простя.
Знаеш, че старият Девлин би могъл и да се изсмее, но новият Девлин би…
Да? Какво би?
Не знам.
И аз не знам, но няма и да се опитвам да разбера.
Хм, но нещо все пак трябва да се направи. Би могла като начало да предложиш примирие в спалнята и да видиш до къде ще доведе това.
Ще обмисля предложението ти.
Защо вместо да го обмисляш просто не го направиш?
Лесно ти е да го кажеш. Не си ти тази, която рискува отново да бъде отблъсната.
Но не съм и страхливка, а едната от двете ни със сигурност е. Или може би сегашното положение на нещата ти харесва?
Мегън въздъхна. Наистина се чувстваше ужасно, когато съвестта й беше права.
Два дни след пристигането на съпругата му в лондонската къща на Сейнт Джеймз, Девлин нахълта в тоалетната й стая точно когато Мегън се приготвяше за вечеря. Внезапната му поява стресна камериерката й толкова много, че момичето побягна без да дочака да бъде отпратено.
Мегън остана не по-малко стресната, особено когато съпругът й без всякакви предисловия и с подчертано повелителен тон заяви:
— Не можеш да си боядисаш косата.
Беше забравила за намерението на Дъчи да му каже за това. И очевидно бе сторила добре, като не прие предложения облог. Но за пръв път виждаше Девлин от пристигането си в Лондон — той излизаше и се прибираше по никое време, погълнат от разнородните си дела — и съвестта й не й позволи да отстъпи от най-новото си решение да погребе своята гневливост и да очарова съпруга си, да го накара да я хареса.
Затова тя го дари с прелестна усмивка и си позволи само да му напомни меко:
— Но ти не харесваш косата ми.
Усмивката й — неочаквана и подозрителна — го обезоръжи напълно.
— Постепенно се привързах към нея — измърмори той недоволно.
— Но тя не е модерна.
Фактът, че го замеряше със собствените му камъни, го вбеси.
— Дукеса Ротстън сама създава модата. Няма нужда да подражава на никого.
— Но аз не бих искала да се чувстваш неудобно пред хората заради мен. Освен това, цветът на косата ми е напълно неподходящ за розовата бална рокля, която си поръчах.
— О, господи!
Мегън се направи, че не го е чула.
— Черна, струва ми се. Да, черна. В края на краищата, руси жени се срещат под път и над път — всички толкова са се пристрастили към този цвят.
— Ако боядисаш и един кичур от тази красива коса, ще те преметна отново през коленете си, а ти дяволски добре знаеш, че това не е празна заплаха!
— Добре, както кажеш, Девлин.
— Говоря сериозно, Мегън — предупреди я той, изпълнен с недоверие към безропотното й подчинение.
— Знам.
Тя го обърка окончателно, като му се усмихна отново. Беше се приготвил за кавга. След последната им среща изпитваше нужда от кавга. Но Мегън не му даваше възможност да се скара с нея и изобщо не се държеше като онази Мегън, която Девлин познаваше.