Сигурно искаше нещо. Да не би да бе намислила някакъв друг начин да се отърве от брака им?
Проклятие, всеки път, когато се сетеше за онази нейна дяволска идея за анулирането на брака, го обземаше неистова ярост. След като най-после мечтата му да я люби отново се беше сбъднала и след като знаеше, че този път Мегън бе изпитала същото невероятно удоволствие като него, Девлин си даде сметка, че обяснението й за анулирането доказва несъмнено колко много го ненавижда. Толкова много, че дори беше готова да се откаже от титлата, за която тъй силно бе копняла.
Тогава защо не му беше попречила да провали замисъла й? Пак нейното любопитство? Беше се чудил как би могъл да го използва срещу нея. Нима бе сторил тъкмо това без изобщо да го съзнава? Или просто Мегън е била толкова погълната от собствената си страст, че временно е забравила за целта си?
Трябваше да й каже, че не би анулирал брака им, дори ако не бяха правили отново любов. Може би това най-после щеше да предизвика кавгата, която търсеше.
Девлин отвори уста, за да изпълни намерението си, но в същия миг Мегън се извърна с гръб към него, кимна през рамо към полуразкопчаната си рокля и помоли:
— След като си тук, а камериерката ми не е, би ли закопчал роклята ми?
И той с ужас се чу да казва:
— Бих предпочел да я разкопчея.
Тя се завъртя изненадано с лице към него.
— Сега?
— Винаги.
— Добре.
Не бе възможно да е чул добре.
— Нима ти хареса толкова много, че вече си склонна да го правиш дори с мен?
— Само с теб — отвърна тихо Мегън. Бузите й бяха пламнали.
Естествено, тя бе длъжна да го каже. Той й беше съпруг. Но Девлин нямаше намерение да прави напук на самия себе си просто защото не бил разбрал какво е намислила този път.
Той облада съпругата си насред тоалетната й стая — първия път бързо, защото се боеше, че Мегън може да промени решението си; после изключително бавно и страстно, когато се увери, че тя няма да го промени.
Но все пак трябваше някой път да опитат същото и в истинско легло.
41
От този ден нататък отношенията помежду им се промениха значително. По взаимно, макар и безмълвно споразумение, в спалнята бе обявено примирие. Беше необичайно, но се получаваше неочаквано добре.
Девлин идваше в стаята й всяка вечер и Мегън, без да каже и дума, се отпускаше в прегръдките му. Постепенно тя разбра, че каквото и да си мисли за нея като човек, съпругът й обожава тялото й. Това, че самата Мегън обожаваше неговото, бе вън от съмнение. И макар че тя и Девлин не винаги пазеха пълно мълчание, нито пък се стремяха да го пазят, всякакви сериозни разговори бяха безусловно забранени, защото нищо не биваше да им пречи да вършат онова, което и за двама им се бе превърнало в необходимост…
Извън спалнята се държаха така, сякаш едва сега се бяха запознали. Той престана преднамерено да я отбягва. Тя престана да се чуди как да си го изкара на него, когато бе ядосана за нещо. Започваха да разговарят с все по-голяма лекота. Задаваха си един на друг въпроси за своето минало, на които отговаряха без никакво колебание.
Високомерната снизходителност в отношението му към нея също стана по-малко очебийна, макар че не бе изчезнала напълно. В края на краищата, Девлин беше дук, а не нейния коняр. Но той никога повече не й повиши тон. А Мегън продължаваше да го заслепява с усмивката си.
Започваха да свикват един с друг.
Но това не беше напълно достатъчно.
Мегън знаеше, че тепърва й предстои да му признае лъжата си за помятането и да се надява, че ще успее да го накара да разбере, че го е направила заради него. Тепърва й предстоеше да събере смелост и да му каже, че го обича. Освен това знаеше, че не може да продължава да се държи мило до безкрайност, поне не през цялото време; нито пък да внимава непрекъснато какво казва, само и само да не предизвика кавга помежду им. Просто подобна резервираност противоречеше на истинската й природа.
И най-сетне, тя все още искаше своя коняр.
— Не мога да повярвам, че всичко стана точно така, както го беше планирала — каза Тифани с щастлива въздишка, докато двете с Мегън се разхождаха из Хайд Парк. Беше пристигнала в Лондон предишния ден, тъй като собствената й сватба щеше да се състои след по-малко от седмица. — Получи своя дук. Обичаш го. А и той те обожава.
— Да, две от три не е чак толкова лошо, Тиф.
— Какво трябва да означава това?
— Означава, че бих искала да те попитам какво те кара да смяташ, че Девлин отвръща на чувствата ми?
— Разбира се, че им отвръща — уверено заяви Тифани. — Трябва да им отвръща. Нали се е оженил за теб?