— Онзи миниатюрен мавзолей в дъното на коридора? Да, дори в момента една от камериерките разопакова вътре балната ми рокля. А къде е твоята? Нямам търпение да видя какво си избрала за този толкова важен повод.
Мегън я поведе към тоалетната си стая. Самата тя не изпитваше кой знае какъв възторг по изумителната рокля, ушита почти изцяло по идея на Дъчи, която се бе досетила, че снаха й не е привикнала към екстравагантността, необходима за такъв бал. Резултатът бе разкошна, но много елегантна копринена рокля с цвят на слонова кост и сапфир — а не розова, както Мегън шеговито бе излъгала Девлин, — с изобилие от истински перли, обшити по дълбоко изрязаното деколте и по дългия шлейф, и с китка бели рози, прекрепени от едната страна на надиплената пола.
— Божичко, ще изглеждаш като принцеса — възкликна Тифани.
— Не, само дукеса.
Унилият тон на Мегън накара приятелката й да вдигне вежди. Но Тифани бързо отгатна причината.
— Още не си казала на Девлин, нали?
— Днес ще му кажа.
— И затова се тормозиш толкова, нали? — каза Тифани и отново уцели в десетката.
Мегън се усмихна отпаднало.
— Предполагам.
— Тогава го отложи с един ден. Днес и без това има достатъчно други неща, за които да се притесняваш.
— Какво да отложи? — попита Дъчи, като влетя в стаята. Мегън се опита да отбегне въпроса с въпрос.
— Дойде ли си вече Девлин?
— Току-що, и трябва да ти призная, че скъпото момче ми е доста сърдито. Предполагам, че все пак трябваше да му изпратя екземпляр от окончателния списък на поканените.
— Защо? Да не би да си поканила някого, когото той не харесва?
— Това беше неизбежно, но не е там въпросът. Не, снощи му се е наложило да преспи в някаква конюшня.
— Шегуваш се — недоверчиво възкликна Мегън.
— Казвах ти аз — обади се Тифани.
Дъчи въздъхна.
— Минал е през три странноприемници, но в нито една от тях не е имало и една свободна стая. А било прекалено късно и решил, че не е редно да се натрапва на някой свой познат. Ако беше тръгнал от Лондон по-рано, нямаше да има никакъв проблем… Всъщност, може би пак щеше да има. Той просто не е очаквал такава навалица, макар че не мога да си обясня защо. Може и да не сме организирали бал от десет години насам, но той прекрасно знае, че ние, Сейнт Джеймз, винаги сме се забавлявали царски — когато решим.
Това напомни на Мегън, че самата тя не бе виждала списъка на поканените.
— Колко души си поканила, все пак?
— Около шестотин, но съм сигурна, че ще дойдат всички до един, плюс още някои, които може би съм забравила и които ще се появят, за да ми напомнят, че съм ги забравила.
За около десет секунди настъпи слисано мълчание. Най-после Тифани го прекъсна сухо.
— Добре, че в Шеринг Крос има две свързани една с друга бални зали.
— А аз се чудех защо е така — ужасено прошепна Мегън. — До преди малко.
Дъчи се престори, че не е забелязала предизвиканото от нея изумление. Тя обожаваше изненадите и тъкмо за това не бе написала в поканите причината за бала и не бе казала за сватбата на Девлин дори на най-близките си приятели. За съжаление, сестра й Маргарет беше наясно, и Лусинда бе принудена да не я изпуска от очи нито за миг, защото прекрасно знаеше каква бъбривка е графинята.
— Щях да забравя — каза тя и протегна към Мегън кутията за бижута, която държеше в ръцете си. — Девлин ми напомни да отворя семейната съкровищница и беше напълно прав, макар да не мога да проумея защо каза, че на роклята ти щели най-много да подхождат рубини.
Мегън можеше, но бе избухнала в смях и не успя да обясни как го е излъгала, че роклята й е розова. Дъчи имаше прекалено много друга работа, за да се мае още в стаята на снаха си и да й задава въпроси за странното й поведение, затова само предложи, сбърчила чело:
— Може би трябва да подремнеш малко, скъпа. — И тръгна към вратата.
Но Мегън, която все още не бе изпаднала в пълна истерия — беше само на път — извика зад гърба й:
— Наистина ли ще дойде и кралицата?
— Естествено — долетя през отворената врата.
— Естествено — изпъшка Мегън.
43
— Хайде, направи вече проклетото съобщение, Дъчи, иначе ще станеш свидетел на това как дук Ротстън предизвиква скандал.
Лусинда погледна стреснато внука си, но всичко й се изясни, когато съзря, че е вперил очи в Мегън или по-точно в посоката, в която бе Мегън, защото самата тя едва се виждаше, заобиколена от огромна тълпа млади благородници.
— За бога, Дев, балът тепърва започва. А ти можеш да разкараш тази навалица, като просто поканиш Мегън на танц. Това е позволено.