— Мили боже, той все пак ще предизвика скандал — възкликна тя. — Спри го, Фреди. Сигурна съм, че ти по-добре от всеки друг можеш да си представиш какво си е наумил.
— Така е наистина, и бих предпочел да не си търся смъртта просто за да му спестя скандала, ако нямаш нищо против.
— Той ще ти бъде благодарен, когато се опомни.
— Но тогава, скъпа Дъчи, ще бъде твърде късно — отвърна Фреди, но противно на волята и на здравия си разум препречи пътя на Девлин към изхода. И тъкмо навреме.
— Хей, старче, нали не възнамеряваш да се правиш на магаре два пъти в една и съща вечер?
Девлин се спря, което позволи на Мегън най-после да стъпи здраво на краката си и да застане до него.
— Държиш се твърде дръзко за човек, на когото все още не съм простил напълно, Ричардсън — каза той с тих, но заплашителен тон.
Фреди въздъхна с облекчение и дори се ухили.
— И аз така смятам, но баба ти щеше да припадне от ужас, тъй че какво можех да сторя?
При тези думи Мегън рязко издърпа ръката си от ръката на Девлин. Прекрасно разбираше за какво говори маркизът, затова реши да импровизира и му протегна ръката, която току-що бе освободила от хватката на мъжа си.
— Очевидно съпругът ми гори от нетърпение да ни запознае, лорд Ричардсън. Ако знаех, че ме влачи с такава скорост през залата само за да ни представи един на друг, можех да му кажа, че вече сме се срещали в Хампшър, на бала у Лейтънови. Както и да е, за мен е удоволствие да ви видя отново.
— Добре казано, Ваша светлост — възкликна Фреди с широка усмивка, после намигна на Девлин. — И за да не разваля това безупречно извинение, просто ще я открадна за следващия танц, ако не възразяваш.
— Възразя…
— Не, не възразява — каза Дъчи, като се присъедини към тях. — Тичай, Фреди, но недей да окупираш дукесата за дълго. Тази вечер тя трябва да забавлява всичките си гости, а не само някои подбрани. — Когато маркизът се отдалечи с Мегън, тя се обърна към Девлин. — Което ти, скъпо момче, очевидно си забравил. — Сетне изсъска гневно: — Какво ти стана, полудя ли?
— Очевидно.
— Това изчервяване ли е, Дев?
— Очевидно — изръмжа той. После вдигна глава и попита с цялата вдървеност и официалност, от която баба му толкова се оплакваше: — Бихте ли изтанцувала един танц с мен, Ваша светлост?
— Върви по дяволите — изсумтя тя и му обърна гръб, но само за да добави през рамо: — И стой настрана от жена си тази вечер, щом като толкова не можеш да се владееш.
Едва след полунощ — след вечерята, след пристигането и отпътуването на кралицата, след официалното обявяване на брака им и след бутилка и половина шампанско — Девлин почувства, че е в състояние да се доближи до своята съпруга, без за трети път да се изложи пред всички присъстващи.
Но преди да стигне до нея, той съзря една друга жена, която незнайно как бе успяла да се скрие от погледа му през цялата вечер. Девлин рязко промени посоката си, стигна до Сабрина Ричардсън и грубо я дръпна настрана от групичката приятели, с които тя разговаряше, за да я изтласка до дансинга.
— Казах на брат ти, че ако още веднъж ми се мернеш пред очите, ще ти извия врата. Той не те ли предупреди?
Сабрина впери в него ококорен поглед, но не личеше да е бог знае колко уплашена.
— Да, но… но аз трябваше да дойда, Девлин, за да ти се извиня. Наистина ти дължа извинение.
— Дължиш ми много повече от извинение — хладно каза той. — Защо като начало не ми кажеш истината?
— Просто исках да бъда дукеса, а ти беше единственият дук наоколо, който не е твърде стар или женен.
— Проклятие!
— Е, ти поиска да узнаеш истината — защити се тя. — Съжалявам, че е толкова банална.
— Беше ли бременна?
— Не — отговори Сабрина, силно изчервена.
— Обясни ли това на Фреди?
Тя кимна.
— Веднага щом той ми каза, че си се оженил за друга.
— Надявам се, че хубавичко те е напердашил.
Червенината плъзна по бузите й, за да обхване цялото й лице.
— Да.
— Тогава може и да му простя. Ти обаче заслужаваш да те спукам от бой.
— Не ставай такъв грубиян, Девлин. В края на краищата всичко се разви чудесно, нали? Фреди казва, че ако не сме били двамата с него, никога е нямало да се запознаеш с жена си. — Девлин не искаше да признава, че Сабрина е права, затова не го и стори, но — тя продължи: — Мислех, че няма да я харесам, но сгреших. Освен това Фреди е влюбен в нея.
— Как не!
— Той сам ми го каза.
— Как не! — Девлин погледна към Мегън, за да провери дали Фреди е сред групата на обожателите й, и проклетникът наистина беше там. — Знаех си аз. Трябваше още тогава да му изпратя секундантите си.