44
Мегън бе сметнала, че е логично след официалното обявяване на брака й да бъде изоставена от повечето свои ухажори. Но логиката очевидно нямаше нищо общо с действителността: тя не само не загуби нито един от обожателите си, а дори си спечели още неколцина, макар че последните бяха доста съмнителни — разни похотливи типове и очарователни, но непочтени негодници, които смятаха, че след като вече е омъжена, е узряла да се отдаде на разврат.
Сега Мегън си даваше сметка, че е имала късмет, задето не е попаднала на такива мъже преди брака си — с изключение, разбира се, на собствения й съпруг в ролята му на коняр. Но въпреки че получи цели седемнадесет непристойни предложения, някои от които бяха просто забавни, но други — откровено вулгарни, тя успя да сдържи възмущението и гнева си и да отклони всички до едно, без да прави сцени.
Като оставим това настрана, Мегън се забавляваше много повече, отколкото бе предполагала. Причината бе в необмисленото поведение на Девлин в началото на вечерта. Сега вече тя изобщо не се съмняваше, че я беше отмъкнал от дансинга с намерението да я люби. Насред собствения им бал! Скандалната му постъпка — а скандалът наистина би бил грандиозен — бе в пълен разрез с характера на нейния съпруг, дука… Но беше напълно в стила на Девлин коняря.
Мегън се усмихваше на себе си винаги, когато се сетеше за това, а тя се сещаше всеки път, щом потърсеше и откриеше с поглед Девлин, което пък не престана да прави през цялата вечер. Изобщо не я притесняваше фактът, че около него непрекъснато, където и да отидеше, се въртяха едни и същи жени, и то не една или две. Не я притесняваше и това, че го виждаше да танцува с различни дами, които флиртуваха с него и се кикотеха пискливо. Знаеше, че Девлин ненавижда женския кикот. Знаеше още, че той иска нея, а не тях. Беше го разбрала по онези погледи, които го бе хванала да й отправя.
Изобщо, Мегън вече далеч не бе толкова изнервена при мисълта за признанието, което все още й предстоеше да направи. Не очакваше Девлин да отвърне на чувствата й, поне не веднага, но сега хранеше по-големи надежди за в бъдеще. В крайна сметка й се струваше, че той няма да има кой знае какви възражения, когато му кажеше, че го обича.
— Предполагам, че цяла вечер приемате поздравления.
Мегън се извърна към дамата, която бе произнесла тези думи — красива блондинка със светлосиви очи — и мигновено се почувства като недодялана провинциалистка в сравнение с нейната бляскава изтънченост.
— Изглежда, че поводът го изисква — отвърна тя.
— А на мен ми се струва, че заслужавате съболезнования.
— Моля?
Жената се засмя.
— Не знаете коя съм аз, нали?
— Трябва ли?
— Би трябвало, да. Аз съм Мариан Ейчисън, жената, която вашият съпруг заряза пред олтара само преди няколко месеца.
Мегън я зяпна слисано, онемяла от изумление. Но един от стоящите наблизо господа се обади вместо нея.
— Хайде, графиньо, вие изобщо не се добрахте до олтара, нали? Доколкото си спомням, Ротстън развали годежа преди да се стигне чак до там.
— Тогава сигурно си спомняте и това, че той ме накара да чакам цели десет години? — едва не се озъби Мариан. — Десет пропилени години.
Мегън беше загубила ума и дума от ужас. Горчивината в тона на Мариан Ейчисън бе повече от очевидна. Десет години? Божичко, Девлин е бил сгоден за тази жена десет години? Защо никой не й бе споменал за това, след като явно не беше тайна за никого?
— Извадила сте голям късмет, скъпа — отбеляза Мариан вече по-малко гневно, но все още толкова горчиво. — Успяла сте да го отведете до олтара, преди да е изгубил интереса си към вас. А това ще стане, уверявам ви, и то скоро. Така че не очаквайте обясненията му в любов да продължат още дълго.
Какви обяснения в любов, понечи да възкликне Мегън, но вместо това попита:
— Защо сте били сгодени толкова дълго време?
— Защото той непрекъснато отлагаше сватбата и когато най-накрая му казах, че не мога повече да чакам, окончателно развали годежа.
— Но защо? — не можа да се въздържи Мегън.
— А вие как мислите, скъпа? Той просто не искаше да се жени. В същото време му харесваше да е сгоден. Това го спасяваше от амбициозните майки, които биха го набелязали като подходящ жених за хубавите си малки дъщерички.
На Мегън й прилоша. От собствен опит знаеше, че Девлин не искаше да се жени, поне не за нея, а очевидно не и за Мариан Ейчисън. Прекрасно разбираше огорчението на графинята. Да чака цели десет години да се омъжи, да не получава никакви други предложения за брак, защото всички знаят, че е сгодена, или да трябва да отхвърля онези, които все пак е получавала. А накрая, въпреки това равносилно на подвиг търпение, да остане без съпруг.