При това графинята вече не беше младо момиче; напротив, общо взето си бе изпяла песента, както се казва. Вероятно на нейната възраст нямаше да има никакъв шанс да си намери съпруг, не и при конкуренцията на толкова много млади неомъжени девойки. На практика Девлин я бе осъдил да остане стара мома.
Не знаеше какво да отвърне на Мариан Ейчисън. Наистина разбираше напълно огорчението й, но би било банално и безсмислено от нейна страна да й го каже. Искрено съжаляваше за нея и бе вбесена от подлостта на Девлин, който…
— Пак ли разпръскваш своята отрова, скъпа Мариан? — каза Фреди, който изневиделица се бе появил до Мегън.
— Просто изяснявам нещата — отвърна графинята рязко, макар и с известно смущение.
— Чудесна идея — жлъчно се усмихна маркизът. — Не искаш ли да ги чуем и от друга гледна точка?
— Не се набърквай, Фреди, това не е твоя работа — обади се Девлин, пристъпвайки също изневиделица от другата страна на Мегън.
— Смятам, че трябва да изкупя вината си пред теб, старче — още повече след като мислиш, че съм влюбен в жена ти. — Девлин тъкмо го бе притиснал в един ъгъл, за да му потърси сметка за това, когато забелязаха Мариан при Мегън. — Разбира се, не отричам, че щях да се влюбя в нея за отрицателно време, ако ти не бе побързал да я направиш своя съпруга.
Вместо отговор Девлин просто хвърли на приятеля си унищожителен поглед, след което хвана Мегън за лакътя и я поведе нанякъде. Тя обаче се остави да я влачи точно три секунди, преди да се отскубне от ръката му и да процеди през зъби:
— Вие, сър, сте долен негодник!
Той дори не се престори, че не разбира защо е толкова войнствена.
— Значи съм осъден без съдебен процес, така ли? Е, да, нашата Мариан дяволски добре умее да предизвиква съчувствие, въпреки, че не заслужава никакво.
— Това, което си сторил на тази жена…
— Стига, Мегън — раздразнено я прекъсна Девлин. — Не съм й сторил нищо, освен че се озовах в неподходящия момент на неподходящото място — и я сварих да прави любов с друг.
Мегън се втренчи слисано в него.
— Искаш да кажеш, че причината да развалиш годежа не е била в отказа й да ти позволи да отложиш сватбата отново?
— Отново? Трябваше да се оженим още преди осем години. За цялото това време съм отлагал сватбата само веднъж, и то заради смъртта на дядо ми. Но вече дори не мога да си спомня колко пъти Мариан измисляше всевъзможни поводи, за да я отложи.
— Но това означава, че… че тя не е искала да се омъжи за теб.
— Нищо подобно. Сигурен съм, че тя беше твърдо решена да се омъжи за мен в крайна сметка, въпреки че между двама ни никога не е съществувала любов — все пак, годежът беше идея на дядо ми, а не моя. Само че на нея много повече й харесваше да бъде просто бъдещата дукеса Ротстън, защото годежът така или иначе й даваше същия престиж, както ако би била вече моя жена, но в същото време не я обременяваше с отговорностите на съпруга.
— А и фактът, че е имала любовници, несъмнено е бил още една причина да не бърза да се омъжва — заключи Мегън.
— Напълно е възможно.
Мегън не можеше да проумее защо Девлин не й се сърди. Самата тя беше отвратена от себе си заради пълната липса на доверие и преданост, която току-що бе проявила, при това точно когато се канеше да му каже, че го обича. Как щеше да й повярва сега?
Да, беше ядосана на себе си, но още повече бе ядосана на Мариан Ейчисън, а Мариан беше по-удобна мишена за гнева й, защото Мегън по традиция поемаше вината само ако всички останали виновници по някаква причина не можеха да бъдат наказани.
Но и Девлин заслужаваше един малък упрек, задето не й беше попречил да направи този гаф.
— Защо, по дяволите, не се защити пред самата нея?
— Доста хора биха й повярвали, но не и онези, които ме познават — отвърна той.
Ох, каза си Мегън, става все по-лошо и по-лошо. Предполагаше се аз да съм във втората категория хора.
— Съжалявам — промълви измъчено тя.
Девлин въздъхна.
— Мегън, ти все още не ме познаваш достатъчно добре, за да ме защитаваш просто ей-така, слепешката. А и аз при всички положения съм ти дал достатъчно основания да не го правиш.
— Не, не си прав. Аз повярвах на една напълно непозната жена, без дори да се замисля. И защо обвинява теб, когато тя е тази, която…
Тя не довърши, осъзнала, че думите й описват съвсем точно собствения й ужасен навик да прехвърля своята вина върху другите. Лицето й стана ярко червено.
Девлин безпогрешно прочете мислите й по поразеното й изражение.