— Не ставай глупава — смъмри я той рязко. — Ти изобщо не си като нея. Ти не сипеш обиди по мой адрес пред всеки срещнат. Когато обвиняваш някого несправедливо, го правиш на четири очи, а и аз дяволски добре знам, че не си мислиш наистина и половината от нещата, които казваш — просто си твърде избухлива.
Това вече Мегън не можеше да преглътне толкова лесно. Забравила моментално всички самообвинения, тя хвърли на съпруга си обиден поглед, който сякаш казваше: „Ще запомня това“, и изсумтя:
— Все пак смятам, че би трябвало да се защитиш, и то не само пред мен.
— След като знам, че истината ще я компрометира завинаги? Като джентълмен аз не мога да направя това.
— Да, предполагам, че не можеш — отвърна Мегън и преди Девлин да успее да я спре или дори да предугади намеренията й, тя се извърна и произнесе отчетливо, надвиквайки шума на тълпата: — Лейди Ейчисън, вие сте лъжкиня.
Девлин изпъшка. Гостите светкавично се отдръпнаха, за да дадат на Мариан възможност да види своята обвинителка. Всички разговори секнаха и в цялата зала се възцари пълна тишина. Няколко танцуващи двойки се сблъскаха и се спряха насред дансинга, което толкова стресна оркестъра, че музиката също спря.
Откъм далечния край на залата долетя гласът на Дъчи:
— Божичко, сега пък какво има?
В отговор се чу сподавен шепот, няколко покашляния и десетки приглушени, забързани стъпки — гостите бързаха да се скупчат край двете жени, за да не пропуснат нито дума.
Вече беше късно Девлин да запуши с длан устата на Мегън и да я повлече към другата зала, въпреки че в момента това бе най-горещото му желание. Затова той сложи ръка на рамото й и промълви с възможно най-мекия тон:
— Недей.
Мегън го погледна и за негово изумление се усмихна, очевидно напълно несъзнаваща какъв смут е предизвикала.
— Знаеш, че не преглъщам лесно оскърбленията, Девлин — каза тя съвсем спокойно. — И че им отвръщам без заобикалки — по един или друг начин. А това, че лейди Ейчисън си позволява да петни доброто ти име без причина, е оскърбление за мен. Ако знаех, че ме лъже… Е, ти познаваш моя характер. Просто не искам да си представям какво бих могла да направя.
Девлин изпита нелепото желание да избухне в смях. Невероятно! Мегън сякаш говореше единствено и само на него, сякаш изобщо не съзнаваше, че цялата зала я слуша и попива жадно всяка нейна дума. Но той я познаваше достатъчно добре, за да знае, че това преднамерено високо изречено предупреждение — а Девлин не се съмняваше, че е било преднамерено, нито пък че е било именно предупреждение — е предназначено не само за Мариан, а и за още някого, който тази вечер е нанесъл на Мегън оскърбление. Не знаеше още кой е той, но щеше да узнае, по дяволите, и тогава щеше сам да се разправя с него. Но междувременно не успя да сдържи усмивката си пред драматичната сцена, която съпругата му разиграваше пред погледите на всички, и която — учудващо — съвсем не се бе оказала толкова злепоставяща, колкото се беше опасявал. От друга страна, обаче, сцената не беше и приключила.
— Струва ми се, че вече каза достатъчно, скъпа.
— Не съвсем — отвърна Мегън с умерено гневен тон, който трябваше да го предупреди, че представлението не е свършило и че тя така или иначе ще си каже своето. — Ти може и да си прекалено голям джентълмен, за да сложиш край на оскърбителното й поведение, но аз не съм.
Това изявление предизвика невъздържан кикот сред публиката, но той не попречи на Мегън да се обърне отново с лице към пребледнялата като смъртник Мариан и да каже:
— Казват, че истината винаги излиза наяве и че справедливостта винаги възтържествува. Бихте ли желала да обсъдим истинската причина, поради която съпругът ми е развалил годежа си с вас, графиньо… или вече си тръгвате?
Трябваше да минат няколко секунди, преди Мариан да осъзнае, че й е предоставена възможност да избегне пълното си компрометиране. Тя не отговори на въпроса. Вместо това се възползва от изхода, предложен й от Мегън, и припряно напусна залата — унизена, заклеймена като лъжкиня, но все пак само толкова.
— Свърши ли? — обади се Девлин иззад гърба на съпругата си.
Тя се обърна и го дари с прелестна усмивка.
— Да, струва ми се. Какво стана с музиката?
45
Въпросът на Мегън послужи като сигнал за възобновяване на разговорите и само след миг цялата зала отново бръмна като кошер. Един поглед на Девлин към оркестъра бе достатъчен на музикантите да подемат валс — наистина, малко нестроен в началото, но докато Девлин издърпа съпругата си на дансинга, мелодията и ритъмът вече бяха коригирани.