— Не беше необходимо — каза тя, като обви ръце около шията на съпруга си и го прегърна силно.
— Знам.
— Ти вече ми даде прекалено много.
— Нищо не може да се сравни с онова, което ми даде ти — твоята любов. И аз ще те глезя не по-малко от баща ти. Какво говоря — не, много повече от него.
Мегън наклони глава назад, за да го дари с онази зашеметяваща усмивка, която разкриваше двете и трапчинки и която винаги му въздействаше по един и същ начин.
— Може ли и аз да те глезя?
Девлин изпъшка.
— Ти вече го правиш. Хайде, нека да натрием носа на твоята лейди О.
Някой очевидно му беше разказал всичко. Мегън погледна през прозорчето и видя пълната фигура на Офелия Такъри и трите й дъщери… и Фредерик Ричардсън… и Тифани и Тайлър. Девлин бе нагласил всичко както трябва. Заради нея.
— Не мога да го направя. Прекалено е подло и злобно, и отмъстително, и… Може и да съм зверче, но не съм звяр. — Тя погледна отново към Девлин. — Виждам, че си се постарал, но това вече няма значение. Ти си всичко, което има значение за мен, Дев.
Той я погали по бузата.
— Идеята беше на Тифани, скъпа. Нещо като закъснял сватбен подарък.
— Разбирам. — Сега вече Мегън се усмихваше широко. — В такъв случай би било проява на грубост от моя страна, ако не го приема, нали?
Дук Ротстън избухна в смях.
— Така е, зверче.