Трябваше да мине доста време, преди Девлин да осъзнае, че жената в прегръдките му наистина се съпротивлява, при това сериозно, без капчица преструвка. Преживяването беше безпрецедентно, но такава бе и пълната загуба на самоконтрол от негова страна, която му беше попречила да забележи, че необузданата му страст не среща никакъв отговор. Все пак, накрая го забеляза и вдигна глава, за да погледне обекта на своята лудост. Никакви сълзи, само нещо като уплаха в тези огромни сини очи. Не, нещо повече. Нещо като страх.
— Причини ми болка — каза тя с тих, обвинителен тон.
Божичко, нима наистина я бе наранил? Какво, по дяволите, правеше тази жена с него, та да го кара да се държи по начин, който му беше напълно чужд?
— Съжалявам. — И действително съжаляваше съвсем искрено, поне за това, че й бе причинил болка. — Но снощи си легнах с мисълта за теб, тази сутрин се събудих от гласа ти и се боя, че след като ме погали така с тези твои прекрасни очи, напълно загубих разсъдъка си.
Това й прозвуча по-скоро като оплакване, отколкото като извинение, и то като оплакване, целящо да изкара нея виновна за онова, което й бе сторил. Но думите му направиха и още нещо — помогнаха на страха й да се изпари и да се замени с растяща ярост.
Мегън тъкмо се канеше да се нахвърли върху него, когато той попита меко:
— Къде те заболя?
А-ха, значи не знаеше! Още по-разярена, тя го стрелна с унищожителен поглед, но тъй като хватката му все още не се бе отслабила, побърза да му обясни:
— Гръбнакът ми всеки миг ще се пречупи. Оскуба повече от половината ми коса. И бих била много изненадана, ако устните ми не са се разкъсали и не са размазани по зъбите ми.
На него пък това му прозвуча като нацупено оплакване на капризна малка госпожичка, която няма и най-малка представа какво е страст. Но за прочут с изтънчеността си любовник като него тези думи бяха много по-ужасни и от най-тежката плесница. Беше оскърбен. Това му припомни защо все пак винаги бе бягал от девиците като от чума. Припомни му и факта, че Мегън е непорочна млада госпожица. Да, но такава, която с дръзкото си поведение си просеше да бъде отървана от своята непорочност. В крайна сметка Девлин реши, че няма никаква вина и че няма за какво да се извинява. Искаше му се да може със същата лекота да се отърси и от желанието, което изпитваше към нея, но то продължаваше да кипи във вените му и бе главната причина за гнева, който не му позволяваше да повтори извинението си.
— Е, да, понякога се случват и такива дреболии — отвърна той и макар да нямаше никакво намерение да я освобождава от прегръдката си, й позволи поне да стъпи на земята. — Но какво друго очакваше, след като ме изяде с поглед?
— Не съм! — възкликна тя.
— Напротив. И следващия път, когато го направиш, ще ти се случи същото. И по-следващия. А ако го правиш редовно, накрая може и да се научиш да се целуваш.
Искаше да я заболи, защото самият той изгаряше от болезнено желание да я има. Сега, когато бе дошъл на себе си, Девлин си даваше сметка, че ще продължи да страда, защото не можеше, нямаше да стори нищо повече от това да я целува. Думите му съдържаха и предупреждение към нея — да стои колкото се може по-далеч от него, защото той бе съвсем наясно, че не би бил способен да понесе една по-обилна доза от необикновената изкусителност на госпожица Пенуърти.
Отговорът й беше едно ожесточено „Мразя те!“, което го накара да се усмихне.
— Това би ме наранило, съкрушило — отвърна й Девлин, все още усмихнат. — Само че ти още не си ме помолила да те пусна от обятията си, а ако наистина ме мразеше, щеше да го направиш, нали?
— Пусни ме!
— Твърде късно.
И устните му отново се впиха в нейните. Само че тази целувка беше коренно различна от първата. След като вече се бе уверил в непорочността на Мегън, и твърдо решен да не забравя това нито за миг, Девлин призова на помощ целия си опит с жените, за да я приласкае, да я накара да се отпусне, да я принуди съвсем нежно да разтвори устни. И когато тя най-после го направи, той плъзна език между тях, за да получи своята награда. Божичко, тази жена беше изумително сладка!
Раменете му понесоха само два немощни удара, преди пръстите й да се вкопчат в тях. Скованото й тяло се отпусна и меките й извивки сякаш се разтопиха в ръцете му — реакция, към която Девлин определено бе по-привикнал. Но това удвои копнежа му да тласне език още по-навътре, да разпали страстта й. Само че се боеше да не би за една девица подобно действие да има обратен ефект — откъде, по дяволите, можеше да знае? — затова овладя жаждата си, като непрекъснато си повтаряше, че не бива да бърза, че трябва да бъде предпазлив. Освен това бе готов светкавично да се дръпне назад в случай, че й хрумнеше да стисне зъби и да го ухапе. Но на нея очевидно не й хрумваше нищо подобно, ако и да бе непорочна.