Но тя следваше своята необичайна стратегия вече от доста време и ако в началото Тайлър просто се изчервяваше и се извиняваше, заеквайки, задето е засегнал Мегън без сам да знае с какво, постепенно бе започнал да отвръща на грубостта й, при това все по-успешно.
Сега той шибна рязко едрия дорест кон, теглещ откритата карета, с която бе взел момичетата от дома на Тифани, и без повече да поглежда към Мегън, отговори:
— В нищо, мис Пенуърти. В абсолютно нищо.
Тифани изтръпна. Никога досега Тайлър не бе отвръщал на нападките на приятелката й толкова жестоко. Мегън очевидно прие отговора му присърце, защото се изчерви силно и се извърна, за да скрие от Тайлър колко дълбоко я е наранил.
Тифани не можеше да вини своя годеник. Има определен предел на гадостите, които един мъж е способен да понесе без да отвърне с гадост. Не, вината бе в самата нея. Отдавна трябваше да е сложила край на преструвките на Мегън. А не бе го сторила заради онова мъничко зрънце съмнение, че ако Тайлър види Мегън такава, каквато е в действителност, би останал запленен от нея, точно като всеки друг мъж, удостоен поне веднъж с някоя от нейните усмивки.
Но това вече бе прекалено. Тифани беше сигурна, че Тайлър я обича. И би трябвало да е способна да го задържи при себе си — в противен случай не го заслужаваше, или по-точно, той не я заслужаваше. Налагаше се да поговори с Мегън веднага след проповедта на викария. Или дори преди това, преди обидата в душата на приятелката й да се изпари и да се смени с гняв. Тази мисъл изпълни Тифани с безпокойство, защото когато Мегън бе ядосана — което, слава богу, се случваше рядко, — можеше да стане напълно непредсказуема.
Подходящ момент за този разговор се появи, когато пристигнаха пред енорийската църква, разположена в края на селото, Тийдейл. Тайлър избърза пред двете момичета, за да поднесе почитанията си на лейди Офелия и нейните три дъщери. Графинята на Уеджууд, Офелия Такъри, притежаваше най-висшата титла в областта и имаше власт над по-дребните благородници. Дори Мегън изпитваше респект от нея и никога не пропускаше възможността да бъде забелязана от нея, защото графинята по всеобщо мнение организираше най-добрите увеселения в цялата енория и нямаше човек, който да не копнее да получи покана за някое от тях. Самата Мегън бе готова почти на всичко за такава покана.
Наложи се Тифани да дръпне приятелката си, за да й попречи да хукне след Тайлър в желанието си да поздрави лейди Такъри и така да осуети намеренията й да й каже няколко думи насаме. Нетърпеливият поглед на Мегън не обещаваше, че тя ще се вслуша внимателно в тези думи. Нещо повече, явно бе решила да ги избегне, защото побърза да каже:
— Надявам се, че не смяташ да споменаваш онова, което се случи в каретата, Тифани.
— Разбира се, че смятам — отвърна Тифани без капчица смущение. — Знам какво правиш, Мегън, и те обичам, задето го правиш. Дори съм убедена, че в началото това ми помогна. Но се изкушавам да мисля, че Тайлър вече е достатъчно привързан към мен, за да не падне в краката ти при вида на тези твои дълбоки като ями трапчинки.
Мегън се ококори изненадано, сетне избухна в непринуден, гръмогласен и напълно неподходящ за една дама смях и прегърна приятелката си.
— Права си, знам. Май просто ми стана навик да се заяждам с този мил човек.
— Откажи се от този навик още днес.
Мегън се усмихна.
— Много добре, но той ще се усъмни, че ми има нещо, ако изведнъж започна да се държа добре с него, не мислиш ли?
— Мисля, че ще престане с деликатните си подмятания да спра да се виждам с теб.
Тъмносините очи на Мегън блеснаха, после се присвиха.
— По дяволите, наистина ли ти го каза? Кога?
— Не беше само веднъж. Но можеш ли да го обвиняваш, след като непрекъснато му показваш само най-лошото от себе си? Тайлър отказва да проумее как е възможно да сме толкова добри приятелки, при положение, че според него характерите ни са напълно различни.
— Много знае той! — изсумтя Мегън. — Та ние с теб сме като две рокли, скроени от едно и също платно, еднакви чак до долния ръб. — Но после тя прехапа устни, неспособна да скрие тревогата си. — Но Тайлър няма да държи на това след като се ожените, нали?
— Знаеш, че той изобщо не е деспотичен — успокои я Тифани. — А дори и да настоява да не се виждаме, това не би имало никакво значение. Боя се, че до края на живота си няма да се отървете от тази своя приятелка, мис Пенуърти.
Мегън се усмихна с онази усмивка, която разкриваше двете й трапчинки и придаваше на красотата й нов облик — топъл, открит, достъпен. Дори Тифани млъкна и се взря в нея като омагьосана. Въпреки че доста често биваше дарявана с тази специална усмивка, всеки път тя се чувстваше така, сякаш е била удостоена с безценна награда и всеки път си казваше, че би сторила всичко за любимата си приятелка. Като оставим Тифани настрана, усмивката накара господата в църковния двор, които до този момент бяха наблюдавали Мегън крадешком, да преустановят разговорите си по средата на изречението и да я зяпнат с отворени уста. Неколцина дори съзряха в тази усмивка лъч надежда и решиха, че непременно ще си опитат още веднъж късмета в ухажването на несравнимата красавица на енорията.