Тя дори не участваше в целувката, просто приемаше с готовност неговата. Но това бе добре дошло за Девлин, защото нишката, на която се държеше способността му да се самоконтролира, бе толкова тънка, че едва ли щеше да издържи, ако Мегън решеше да отвърне на целувката му. Ако изобщо знаеше как. Все едно; той знаеше, че именно нейната невинност го спасява. Устните й бяха меки, съвсем леко подути от предишната му необуздана целувка; дъхът й бе сладък; хипнотизираното й покорство — още по-сладко, а топлото й, крехко тяло… Господи, господи, дай ми сили!
Но огромното желание бе изцедило всичките му сили и Девлин не успя да се овладее. Пръстите му се впиха в хълбоците й и я притиснаха към възбудения му до пръсване пенис. Стонът, който се изтръгна от гърдите й, му подсказа, че никога не е изпитвала подобно усещане. Собственото му тяло му подсказа, че всеки миг ще я отнесе в леглото си. Божичко, имаше нужда отново да я разяри, и то бързо. Имаше нужда от плесница, по дяволите.
Девлин откъсна устни от нея и се дръпна назад разтреперан, агонизиращ от желание, полагащ отчаяни усилия да си възвърне способността да диша… и разума.
— Сега вече знаеш — каза той. Трябваше да си получи това, от което имаше нужда, преди сам да е взел онова, от което наистина имаше нужда. — Обади ми се, ако някога ти се прииска да изпиташ същото без тези дрехи помежду ни.
След продължително, слисано мълчание от нейна страна, Девлин най-после си получи търсената плесница, но тя не произведе върху него желаното въздействие. Вместо това го изпълни с копнеж да я сграбчи и да я целуне отново. Затова той смени тактиката и премина към директни обиди:
— Това, което трябваше да направиш при вида на полуголото ми тяло, бе благоприлично да затвориш очи и да се извърнеш, за да избегнеш оскърбителната за една дама гледка. Но вие очевидно не сте съвсем благоприлична дама, така ли е, госпожице Пенуърти?
Още една плесница — може би не съвсем заслужена, защото не бе казал нищо повече от голата истина — и Мегън изчезна от погледа му.
7
Мегън стигна тичешком до къщата и се втурна направо в стаята си. После се облегна задъхана на затворената врата, стиснала очи, с все още треперещо тяло. Накрая от гърдите й се изтръгна глух стон.
Той бе прав, напълно прав. Беше се държала чудовищно неприлично. Отново. Трябваше да си затвори очите още в мига, когато видя, че не е облечен. Вместо това бе позволила на великолепното му мъжко тяло да я омагьоса, да я накара пак да стори немислимото — да се втренчи в него, да го „изяде с поглед“, както грубо се бе изразил. Но тя бе направила точно това, без да мисли, без да я е грижа, че Девлин я наблюдава.
Нищо чудно, че й бе предложил да си свали панталоните. Нима можеше да го обвинява, след като беше спряла погледа си най-дълго именно върху онази част от тялото му? Той просто бе прочел мислите и. Защото Мегън наистина бе поискала да види какво има под тези панталони.
Членът му изглеждаше толкова огромен. И не само изглеждаше; беше огромен. Тя бе почувствала това — да, дори през плътния плат на полата си, — когато го бе притиснал между бедрата й. Ах, и чувството, което беше изпитала при допира му! Страх, да, но и още някакво прекрасно усещане, което бе започнало от мястото на този допир и се бе разпростряло стремително, тръпнещо, до всички кътчета на тялото й. Беше нещо, което предпочиташе да не бе изпитвала, също като онова, другото усещане, което бе почувствала в стомаха си при втората му целувка.
Мегън изстена отново, отдели се от вратата и започна да крачи нервно напред-назад из стаята. Това не биваше да се случва. Бе искала просто да се сприятели с жребеца, за да може после да го поязди. Не беше имала никакво намерение да среща Девлин Джефрис. Напротив — искаше да го избегне и тъкмо затова бе отишла в конюшнята толкова рано, няколко часа по-рано от обикновено, убедена, че всички спят и никой няма да я види.
Планът й беше добър, но бе провален заради една проклета врата, която не можеше да се затвори… и заради лекия му сън. За бога, та Мегън бе говорила на коня шепнешком. Това не би трябвало да събуди Девлин, въпреки полуотворената врата на стаята му. Но той беше казал, че тъкмо гласът й го е събудил. Бе казал още, че си е легнал с мисълта за нея. Наистина ли е било така? Едва ли. Този човек говореше толкова много безобразни неща, че вероятно половината от тях бяха измислици, целящи просто да я шокират. Защото той определено изпитваше безмерна наслада от това да я шокира.