Девлин й протегна услужливо ръка, но Мегън изсумтя гневно и я отблъсна. За кой ли път се орезиляваше пред този мъж? Вече бе престанала да ги брои.
— Само се опитвах да помогна — каза той. — Нали отпратих Тими.
В гласа му нямаше и помен от насмешка, но Мегън бе уверена, че е засмян до уши, въпреки че упорито продължаваше да не го поглежда. Кога най-после този негодник щеше да забележи това?
Тя се изправи, изтупа сламата от полата си, сетне се наведе и вдигна седлото. После се зае да приготвя Сър Амбоуз за езда. Пълна тишина. Дори не беше сигурна дали Девлин въобще е още тук, но все пак не искаше да поглеж…
— Добре, откакто се появих, не си ме погледнала нито веднъж. — Тонът му бе станал остър и раздразнен. — Да не би внезапно да съм се превърнал в грозен дявол?
На това вече не можеше да не отговори.
— Винаги си бил такъв.
— Гледай ме в очите, когато ме обиждаш!
Мегън не се подчини, но благоволи да даде обяснение на този глупак.
— Ти може и да си забравил своето предупреждение, господин Джефрис, но аз не съм. Нямам намерение пак да те предизвиквам с погледа си.
— Ти и така ме предизвикваш — изръмжа Девлин, но после добави не чак толкова гневно: — Има погледи и погледи, и ти дяволски добре знаеш кой от двата вида имах предвид. Освен това, когато го казах, бях ядосан. Напълно е възможно следващия път, когато ме погледнеш така, да не се случи нищо. Искаш ли да опиташ?
— Не.
— Няма значение. Онова проклето езеро беше по-студено, отколкото предполагах.
Сега вече Мегън го погледна, и то сърдито.
— Онова „проклето“ езеро, господин Джефрис, случайно е моето езеро. Ще ти бъда благодарна, ако стоиш настрана от него.
— Тогава недей да разгорещяваш тялото ми. Защото тогава не ми остава бог знае какъв избор — трябва или да се топна в студена вода, или незабавно да те отнеса в леглото си.
Лицето й пламна.
— Можеш да използваш езерото.
— Предполагах, че ще го кажеш.
Разярена от самонадеяния му тон, Мегън изведе Сър Амброуз от обора и го спря до камъка, който й служеше като стъпало при възсядането му.
— Твърдоглаво зверче — дочу тя зад гърба си тихото мърморене на Девлин, което явно не бе предназначено за нейните уши, защото след това той каза високо: — Трябваше да ме помолиш да ти помогна със седлото.
— За какъв дявол ще те моля? Аз се грижа за своя кон сама — както за почистването, така и за оседлаването му.
— Твоя кон?
Изненаданото му изражение я накара да присвие очи.
— Да не би да намираш нещо необичайно в това?
— Не, просто се чудя как си се сдобила с такъв първокласен кон.
— Сър Амброуз ми е подарък за дванадесетия рожден ден.
Девлин избухна в смях.
— Това ли е Сър Амброуз?
Мегън усети, че е стиснала здраво зъби.
— Какво толкова смешно има, по дяволите?
— Не ми е приятно точно аз да изтъквам този факт, госпожице Пенуърти, но твоят кон е кобила.
— Прекрасно знам това.
Усмивката му се стопи.
— Тогава защо, дявол да го вземе, си я кръстила Сър Амброуз?
— Кръстих я на предишния й собственик, Амброуз Сейнт Джеймз.
— Защо? — остро попита той. Лицето му изведнъж се беше смръщило като буреносен облак. — Да не би да си виждала този човек? Да не би да ти е заприличал на кон, по дяволите?
Внезапният му гняв я смая.
— Не, още не съм го виждала, нито пък знам как изглежда. Но какво значение има? И какво те интересува как съм кръстила коня си?
— Не ме интересува. Естествено, че не ме интересува — отвърна Девлин сърдито. — Просто това е дяволски глупаво име за кон, а да не говорим за кобила.
— Ако питаш мен, и Девлин е глупаво име за мъж. Навява асоциации с дявола6 и други подобни. Но пък, от друга страна, на теб много ти отива, не смяташ ли?
Вместо отговор Девлин я сграбчи през кръста и я вдигна до височината на очите си.
— Помниш ли какво ти казах, че правя с конете и с жените, когато станат прекалено проклети? — попита той с тих, но заплашителен глас. Онемяла, Мегън успя само да кимне. — Търсиш си го, госпожице Пенуърти.
Внезапно тя се озова върху седлото. Не очакваше Девлин да я метне така рязко отгоре му и ударът й причини болка. Но в същото време й помогна да се отърси от моментната уплаха, която я бе обзела при последните му думи. Девлин обаче не изчака яростта й да се върне, а побърза да се отправи към стаята си, Мегън се загледа след него, кипнала от гняв.
6
Навява асоциации с дявола… — на английски Девлин (Devlin) и дявол (devil) имат близко звучене.