Нямаха уговорена среща за днес. Тифани и без това винаги вземаше решенията си дали да дойде или не спонтанно, затова Мегън неизменно включваше за всеки случай в маршрута си ливадата, която се простираше между именията на Пенуърти и Робъртс.
Все пак в крайна сметка тя отиде до там и с изненада откри, че Тифани вече я очаква. Това бе доста необичайно, като се има предвид, че самата Мегън беше излязла много по-рано от обикновено в желанието си да завари конюшнята празна.
— Сигурно у вас днес е ден за чистене, след като си се измъкнала от леглото в толкова ранна утрин — каза Мегън, когато стигна до приятелката си. — Или майка ти е обзета от поредната си мания за премебелиране на стаите?
— Нито едното, нито другото. Просто имам новина, която нямах търпение да споделя с теб. Освен това умирам от любопитство.
— Предполагам, че любопитството е на първо място?
— Безусловно — ухили се палаво Тифани. — Особено след като вчера ти въобще не се върна с каретата, а предпочете да пратиш някакъв си лакей да я докара. Щях още тогава да дойда да видя какво става, но вече бях обещала на мама да почета на срещата на нейното Поетическо Общество, а след това бяхме поканили родителите на Тайлър на вечеря.
— Как мина?
— Много добре, като се има предвид колко бях притеснена. Кажи сега, баща ти наистина ли е купил онзи невероятен кон?
Мегън се усмихна.
— Наистина. Освен това е купил и няколко кобили, но още не са ги докарали.
— Сигурно си се побъркала от вълнение. Тайлър също се побърка. Снощи не спря да говори за този жребец. Разказа на баща си всичко за него. Освен това се обзаложиха дали това е бивш състезателен кон или не, така че не се изненадвай, ако се отбият тия дни, за да го разгледат по-отблизо. Успя ли вече да го пояздиш?
— Знаеш, че дамите не яздят жребци.
— Това не може да те спре — уверено отвърна Тифани. — Значи още не си?
— Не — въздъхна Мегън.
— Ами красивият му водач? Уволнихте ли го?
— Мислиш ли, че е красив?
— Божествено красив. Нима ти не мислиш така?
Мегън сви рамене.
— Притежава известна привлекателност, предполагам, стига човек да може да игнорира грубиянските му обноски — нещо, което аз не мога да направя. Но, не, нямах щастието да се отърва от него. Когато Девлин Джефрис каза, че е прикрепен към коня, го е казал буквално. В проклетия договор за продажба на жребеца изрично се казва, че той не може да бъде уволнен.
— Колко странно.
— „Странно“ не е точната дума. Абсурдно е! — отвърна Мегън, ядосана при самата мисъл. — Не можеш да си представиш до каква степен това му развързва ръцете да се държи арогантно, неприлично, възмутително!
— Да не се е случило още нещо като онова вчера?
— Да, като капак на всичко.
— Колко странно — замислено каза Тифани. — Обикновено мъжете не се отнасят така с теб.
За миг Мегън се взря в приятелката си, след това промълви:
— Да, наистина.
— Напомня ми за начина, по който ти се държеше с Тайлър.
Сега Мегън се взря в нея малко по-дълго, преди да повтори:
— Да, наистина.
— Е, господин Джефрис е малко по-красив от повечето мъже — изтъкна Тифани. — Мислиш ли, че той може да има същия проблем като теб? Че всички жени се влюбват в него?
— Не всички жени се влюбват в мен — сериозно заяви Мегън.
Тифани прихна.
— Знаеш какво имах предвид.
— Да. Но господин Джефрис изобщо не е човек, в когото можеш да се влюбиш.
— Така смяташе и Тайлър за теб.
Вярно, но Мегън не можеше да си представи защо един мъж би решил да се преструва по този начин. Преднамерено? Всички тези оскърбления да са били преднамерени? Дори целувката да не е била нищо друго, освен още едно оскърбление?
При спомена за целувката тя побърза да каже:
— Наистина не желая да обсъждаме този коняр. Хрумна ми, че имам един проблем, за който можеш да ми помогнеш. Изобщо не мога да се целувам.
— Да се целуваш? — слисано повтори Тифани.
— Да. Нямам представа как се прави. А би трябвало да знам, преди да съм се срещнала с моя дук, не мислиш ли?
— Не е задължително… Чакай малко! Нали не очакваш аз да те науча?
— Не се дръж като глупава гъска. Разбира се, че не. Но ти знаеш повече от мен по въпроса. Тайлър ли те научи? От само себе си ли се получава? Трябваше ли ти известно време да се поупражняваш?
— Да. Тайлър не знаеше, че се уча от него, но аз правех тъкмо това. Не, не бих казала, че се получава от само себе си. Първите няколко пъти бях твърде притеснена, за да изпитам наслада, макар сега да ми се струва, че винаги съм знаела как се прави. Но… Виж, Мег, ние не се целуваме сериозно. Само кратки целувки за здравей и довиждане, при това само когато няма кой да ни види, както добре знаеш.