Именно Мегън беше тази, която неведнъж бе извръщала глава, за да „няма кой да ги види“, затова сега попита с усмивка:
— А целували ли сте се вече с език?
— Мегън! Как си научила за това?
— Съвсем случайно, уверявам те — уклончиво отвърна Мегън. — Е, правили ли сте го?
— Не, но Тайлър ми спомена, че можело и по този начин. Каза, че просто искал да ме предупреди, за да не се уплаша, ако някой ден се забрави и ме целуне така. Освен това ми каза, че след като се оженим, ъ-ъ, че този вид целувки са част от…
— Онова? — прошепна Мегън.
— Да, от онова. Но ако питаш мен, това ми се струва доста отблъскващо.
— В действителност не е.
Тифани се ококори.
— Мегън Пенуърти, кой те е целувал с език?
— Нима съм казала, че…
— Нямаше нужда да го казваш.
— Ох, добре — изпъшка Мегън. — Девлин Джефрис го направи и ако ще ме питаш защо досега съм си мълчала, то е защото побеснявам само като се сетя за това.
— Конярят!
— Казах ти, че поведението му е възмутително. При това той заяви, че аз съм била виновна, защото съм го зяпала втренчено.
— Така ли беше? Зяпаше ли го?
— Нека първо аз да ти задам един въпрос. Ако един мъж се появи пред теб полугол, ще се извърнеш ли веднага?
— Шегуваш ли се? — засмя се Тифани. — Сигурно ще погледам мъничко, преди да се извърна.
— Е, аз пък въобще забравих да се извърна.
— Видяла си го гол?!
— Полугол. Ох, виждам, че ще трябва да ти обясня всичко.
Отне й известно време, но когато свърши с разказа си, Мегън неочаквано и за самата себе си заключи: — Може би си права, че той нарочно се държи така. Мислиш ли, че трябва да му кажа да не се безпокои, защото скоро ще бъда сгодена?
— Мисля, че е по-добре да кажеш на баща си.
— Ако му кажа, ще загубим жребеца. Татко ще го уволни начаса.
— Хубав капан, няма що! — възмутено възкликна Тифани.
— По дяволите, все едно дали ще кажеш на баща си или не. Трябва да има нещо, което да можем да направим, за да го накараме да внимава с обноските си.
— Ние? — усмихна се Мегън.
— Ами, след като вече ми разказа…
— Няма защо да се безпокоиш. Вече реших да не му обръщам никакво внимание, а ако и това не свърши работа, ще му кажа, че ще се омъжвам за Сейнт Джеймз. Никой нормален човек не би дръзнал да предизвиква гнева на всевластния дук, дори един безпринципен негодник като Джефрис. Каквато и да е причината да иска да ме оскърбява, когато разбере за предстоящата ми сватба, ще престане, помни ми думата.
— Несъмнено си права. Може дори да започне да ти се подмазва с надеждата да спечели благоволението на бъдещата дукеса Ротстън.
— Не е необходимо да ми се подмазва. Но ще се погрижа да видя стреснатата му физиономия редом с тази на лейди О в деня, в който се завърна тук с файтона на дука.
Тифани се сепна и възкликна:
— Едва не забравих за новината, която, между впрочем, е свързана с първата ти стъпка към деня на твоето отмъщение. Майка ми получи покана от старата си приятелка Елизабет Лейтън за предсезонен бал с маски. А в новия брой на „Таймс“, който баща ми получи вчера, също пише за този бал, защото в списъка на поканените имало много важни персони, включително…
— Той? — извика радостно Мегън. — А пък аз стоя тук и си блъскам главата как да се запозная с него. Майка ти ще приеме поканата, нали?
— Вярвам, че ще успея да я убедя.
— И мога да дойда с вас?
— Мислиш ли, че бих отишла без теб?
— Ето, виждаш ли? Съдбата си знае работата. Имам чувството, че всичко това въобще не е било мое хрумване, а нещо предопределено. Къде ще бъде балът? Кога?
— Лейтънови живеят в Хампшър7, а балът е следващата седмица… Хей, недей да изглеждаш толкова ужасена, Мег. Имаш предостатъчно време да се приготвиш…
— Не и за да си ушия нова рокля.
— Имаш много…
— Тази трябва да бъде специална. Ще пленявам дук, Тиф. Дук!
— Права си — примирено се съгласи Тифани. — Човек не бива да рискува с тези предопределени неща. Ще те изпратя до…
— Ще се видим по-късно — извика през рамо Мегън, която вече препускаше към пътя. — Трябва да върна Сър Амб…
Тифани не чу останалото, но нямаше нужда да го чува. Както нямаше и нужда да й се обяснява, че ще намери Мегън в дюкяна на мис Уипъл, шивачката на селото. Едно от предимствата на това да си имаш добра приятелка, е възможността да четеш мислите й.
10
След като се сдоби с чудесна зелена коприна и с подходящ бял тюл, от които щеше да излезе прекрасна нова бална рокля, Мегън се прибра в къщи късно същия следобед във великолепно настроение. Не й се щеше да го разваля с посещение в конюшнята, дори се поколеба дали да не помоли някой от ратаите да прибере Сър Амброуз вместо нея. Но грижите за любимия й кон също бяха удоволствие, от което не искаше да се лишава. Ето защо за пръв път през живота си тя изпрати един от слугите да й донесе чесалата и другите принадлежности от конюшнята и се зае със Сър Амброуз в предния двор на къщата, под сянката на големия явор.