Първият проблем бе как да избегне брака с лукавата сестра на Фреди, Сабрина. Вторият, който щеше да остане неразрешен дори ако всичко се развиеше според плановете на Дъчи, беше как да избегне опасността да бъде направен на решето от най-добрия си приятел. Но два месеца тих селски живот бяха прекалено дълго време. Девлин се надяваше на Фреди да му дойде акълът в главата по-рано и да си припомни, че той даже не харесваше проклетата му сестра и че и през ум не би му минало да я съблазнява, още по-малко — да й прави дете, както твърдеше тя.
Каква ирония, осъзна внезапно Девлин. Беше дошъл тук, за да избегне брака с една коварна млада госпожичка, а се бе натъкнал на друга. Първата си служеше с лъжи, за да го закара до олтара; втората щеше да си послужи с умопомрачителната си усмивка… Дали?
Наистина, как ли възнамеряваше да го плени? Докъде бе готова да стигне, за да получи него и неговата конюшня? Неговата конюшня, за бога! Това бе най-вбесяващото и най-оскърбителното от всичко. Беше го избрала, защото харесвала неговата конюшня. О, и да не забравяме, че той, Девлин Джефрис, нямало да бъде поканен на сватбата. Хм, дяволски много му се искаше да види как ли ще мине без него.
— Мога ли да попитам каква е целта на това, което вършите?
Девлин се обърна. На вратата на един от оборите се беше облегнал Мортимър и безстрастно наблюдаваше сътвореното от него. Едва сега Девлин се огледа наоколо. Беше разпилял слама навсякъде — по конете, във водата, върху себе си. Но той вдигна вежда възможно най-високомерно и направи усилие да превъзмогне болката в дланите си, която най-после бе усетил.
— Всичко, което върша, има своята цел, господин Браун. Просто тази в момента ми убягва.
Мортимър избухна в смях.
— Мисълта за нея не ви дава мира, нали?
— Глупости — натърти Девлин. — Ако искате да знаете, това, което не ми дава мира, са леността и въздействието. Трябва да правя нещо, господин Браун.
— Какво например?
— Можем като начало да разширим тази конюшня.
— Ние?
— Ще намерите майстор-дърводелец, естествено, но и ние ще помагаме.
— Не постигнахте особени успехи с вилата и сламата. Какво ви кара да смятате, че с чука и триона ще бъдете по-добър?
Девлин не благоволи да отговори на този въпрос.
— Освен това пишете на моя секретар да препраща цялата ми кореспонденция тук. Всъщност, направо кажете на господин Пайк да дойде. Не виждам защо да не мога да продължа да се занимавам с делата си и от…
— Баба ви никак няма да хареса тази идея — предупреди Мортимър.
— Дъчи ми мисли само доброто, но не винаги знае кое е най-доброто за мен. Според нея съм имал нужда от почивка. В началото бях съгласен, но сега вече не мисля така, дявол да го вземе. „Почивката“ тук ме побърква…
— Това, което ви побърква, не е почивката, а…
— Недейте да ми противоречите, Браун. Просто изпълнете нарежданията ми.
— А как ще обясните пред хората поведението на господин Пайк, който работи за вас от толкова години, че няма и най-малка представа как да се държи скромно?
В думите на Мортимър имаше зрънце истина. Секретарят на Девлин беше предвзет и надут като лорд и със сигурност нямаше да успее да го скрие.
— Много добре, значи засега ще се задоволя с кореспонденцията и с дърводелеца. Утре се залавяме с конюшнята.
— Не мислите ли, че първо би трябвало да поискаме позволение от ескуайъра?
Девлин въздъхна. Не беше свикнал да иска позволение от когото и да било и за каквото и да било. За момент бе забравил за ролята си. И това бе един много приятен момент.
— Ще говоря с ескуайъра, но не смятам, че той ще има нещо против, защото аз сам ще заплатя всички подобрения.
— Излишни подобрения — измърмори Мортимър. — Нито вие, нито конете ще останете тук достатъчно дълго, за да се възползвате от тях.
— Няма значение, господин Браун. Нуждая се от работа. Нуждая се от някакво знанимание. Погрижете се за това.
12
Мегън тъкмо слизаше по стълбите, когато вратата на бащиния й кабинет се отвори. Тя понечи да извика „Привет, татко!“, но вместо ескуайъра на прага пристъпи Девлин. Мегън се беше отправила към конюшнята за утринната си езда, но още не бе съвсем подготвена за нова среща с този мъж. А определено имаше нужда от подготовка.