Любопитството й надви здравия разум.
— Това означава ли, че и аз ще трябва да се потопя в студена вода?
— Всъщност, нямам представа дали това върши работа при жените. Никога не ми е хрумвало да попитам. Искаш ли да направим един мъничък експеримент, за да разберем?
— Какъв?
— Аз ще те накарам да ме желаеш, а после ти ще установиш дали това езерце ще облекчи проблема ти.
— Изобщо не допускам, че можеш да ме накараш да те желая, но дори да го допусках, не съм толкова луда, та да реша да плувам в твое присъствие, така че не, благодаря.
— Умница.
Отново се чу плисък — може би Девлин излизаше от водата. Мегън упорито продължаваше да устоява на желанието да се обърне. Но никак не й беше лесно.
Когато плисъкът престана, тя попита:
— Всичко това беше само шега, нали, господин Джефрис?
— Боя се, че не.
Мегън предпочете да не му повярва. Любопитството й и без това беше достатъчно разпалено. Не й трябваше да го разпалва допълнително с още по-неприлични въпроси.
Но издръжливостта й бе на изчерпване.
— Още ли не си облечен? — нетърпеливо попита тя. Гласът му долетя точно иззад гърба й:
— Искаш да кажеш, че нито веднъж не си надзърнала през рамо?
Мегън се извърна към него и видя, че дрехите му се влажни само от кръста надолу. Но дори този бърз поглед върху стройното му тяло й бе достатъчен да забележи, че издутината в панталоните му не е кой знае колко спаднала.
Както обикновено, Девлин бе уловил посоката на погледа й.
— Не се получи — обясни той това, което без друго бе очевидно. — Но как би могло да се получи, след като през цялото време не разговаряхме за нищо друго, освен за секс?
Тя зяпна изумено пред това нагло обвинение.
— Ние? Ти единствен говореше за това. Дори си признаваш.
— Което показва какъв съм идиот — рязко каза Девлин и отново се метна на седлото зад нея. Сетне подкара коня леко, за да не й се налага да го прегръща много здраво.
Мегън се питаше защо изобщо се бе опитала да завърже разговор с този мъж. Двамата с него нямаха нищо общо помежду си — е, освен конете, разбира се, а това беше достатъчно безопасна тема.
— Въпреки твоето безочливо поведение, все пак ти благодаря за ездата. Цезар е великолепен, най-красивият, най-бързият… Откъде е той, в крайна сметка?
— От Шеринг Крос.
Тя слисано се втренчи в гърба му.
— Трябваше да се досетя. Никъде няма по-добри конюшни.
— Аз самият отраснах в тези конюшни, които цениш толкова високо.
— Лъжеш — изсмя се презрително Мегън.
— Много добре, лъжа.
Минаха цели пет минути, преди тя да се реши да попита:
— Тогава сигурно го познаваш?
— Кого?
— Много добре знаеш кого! — сопна му се раздразнено Мегън. — Дука.
— Мислех, че го познавам.
— Какво означава това, по дяволите?
— Означава, че този човек се промени много, Мегън. Превърна се в негодник, мерзавец, съблазнител на невинни девици.
Тя се дръпна назад засегната.
— Ти си лъжец, господин Джефрис. Ще ти бъда признателна, ако проявяваш нужното уважение, когато говориш за дука.
— Притрябвала ми е твоята признателност.
13
Същия следобед Девлин беше сам в конюшнята, когато един добре облечен млад джентълмен въведе коня си вътре и тикна юздите в ръцете му.
— Ти май си нов тук, а?
— За мое огромно нещастие — измърмори под носа си Девлин, сетне каза високо: — Ако сте дошъл при ескуайъра…
— Идвам при госпожица Пенуърти, щом толкова искаш да знаеш — отвърна пренебрежително мъжът, който вече му бе обърнал гръб и се бе отправил към изхода.
Девлин се втренчи в юздите в ръцете си, питайки се дали наистина изглежда като някакъв си прост ратай.
— Тими! — изрева той.
Значи тя си имаше и ухажори, така ли? Не че го интересуваше… Но как, по дяволите, си позволяваше да приема ухажори, след като вече беше решила да се омъжи за него, тоест, за дука! Може би Девлин трябваше да изтича до къщата и да уведоми този нахалник, че Мегън е почти сгодена — или поне че се мисли за такава.
Беше застанал до входа на конюшнята, вперил поглед в празния прозорец на стаята й, когато пристигна още един ездач. Този беше по-стар и по-дебел, но се бе нагиздил в най-хубавия си празничен костюм, а косата му беше зализана назад с помощта на обилно количество помада. След миг Девлин отново се озова с юзди в ръце.
— Ескуайърът го няма — чу се той да казва грубо.
— Не търся ескуайъра — дружелюбно отвърна новодошлият.
— Може би все пак ще предпочетете да наминете друг път. При госпожица Мегън вече има един ухажор.
— Това не ме изненадва — каза мъжът. — При нея винаги е така. Но аз обикновено се появявам навреме. Веднъж ми се наложи да разтървам двама от по-ревнивите й обожатели. После пък трябваше да изхвърля младия Олдрич Литъл, когато избухна в ругатни, след като тя му отказа. Беше невероятна картинка. Горкото момиче се разстрои за месеци напред.