Девлин затаи дъх в очакване събеседникът му да продължи.
— Преднамерено? — подкани го той.
— Всичко! Всички подигравки, цялото презрение. Това момиче притежава невероятното умение да накара един мъж да се чувства не по-висок от педя. Изобщо не можех да разбера защо го прави, но Тифани най-накрая ми призна, че Мегън използва това като оръжие, за да попречи на мъжете да се влюбват в нея. Вижте, те наистина се влюбват в нея. Бил съм свидетел на това, и то не веднъж или дваж. В моя случай Мегън се е държала така заради Тифани, но най-после проумя, че не е имало нужда и прекрати бойните действия. С изумление трябва да кажа, че тя всъщност е едно много мило момиче. Проклет да съм, ако някога съм го допускал, но Мегън наистина е такава.
Проклет да съм, ако съм съгласен с теб, помисли си Девлин. Но вече не изпитваше желание да удря този човек. Чудеше се обаче защо младежът бе споделил с него толкова лични неща.
Тайлър си задаваше същия въпрос, след като внезапно си бе дал сметка с кого разговаря. С коняря на Пенуърти! Но в този мъж имаше нещо, което го караше да се държи с него като с равен, а не като със слуга. В края на краищата, слугите нямаха навик да заплашват господарите, а този тук бе сторил точно това още при влизането на Тайлър в конюшнята. Освен това слугите не носеха ризи от тънък бял лен, по-хубави дори от неговата собствена. А и поведението на този слуга изобщо не беше почтително, напротив — бе доста надменно. Всичко това беше меко казано странно, но вероятно обясняваше защо Тайлър се бе разбъбрил така.
— Ескуайърът го няма, ако той е човекът, при когото идвате — каза Девлин.
— Всъщност, дойдох да разгледам новия жребец.
— Цезар? — Неочаквано Девлин се усмихна, потупа Тайлър по гърба и го поведе към дъното на конюшнята. — Трябваше да ми кажете веднага. Той е ей-там.
— Той е състезателен кон, нали? Или поне е бил такъв?
— Какво ви кара да смятате така?
— Бил съм на едно-две надбягвания и този жребец ми се струва дяволски познат.
— Хм, Сейнт Джеймз може и да го е пускал в някое и друго състезание.
— Дук Ротстън? Мили боже, значи това е онзи Цезар! Но този кон е прочут! Никога не е бил побеждаван. Как, за бога, Пенуърти е успял да се сдобие с него?
— Ако не се лъжа, дукът му е дължал отплата за някаква услуга.
— Значи сте работил при Сейнт Джеймз?
— Може и така да се каже.
Тайлър реши, че това обяснява надменността на този човек. Колкото по-надут господарят, толкова по-надути и слугите.
— Нямах представа, че ескуайърът изобщо познава дука.
— Девлин сви рамене, но Тайлър не забеляза, защото междувременно бяха стигнали до обора на Цезар. — Ех, това е кон, който си струва да откраднеш. Надявам се, че го пазите добре.
— Аз умея да пазя това, което… — „е мое“, понечи да каже Девлин, но го поправи на „ми е поверено“.
— Радвам се да го чуя, защото съвсем отскоро в района се е появил крадец.
— Крадец на коне?
Тайлър поклати глава.
— Пътен разбойник. Онази нощ са били ограбени две карети… — Той млъкна и впери заинтригуван поглед в Девлин.
— Всъщност, точно в нощта след вашето пристигане.
Девлин се усмихна.
— Да не би да намеквате…
— Не, не, и дума да не става — побърза да го увери Тайлър. — Очевидно това е само съвпадение. Както и да е, съвсем скоро новината ще се разчуе и несъмнено ще стигне и до вас. В крайна сметка, в нашата енория от години не се е мяркал разбойник, така че това със сигурност дълго ще бъде основна тема на разговор по време на следобедните чайове и приемите.
По-късно вечерта Девлин обсъди новината с Мортимър. В Шеринг Крос това не беше проблем, защото той бе наел за конюшнята си толкова ратаи, колкото бяха и конете му. Но тук беше глуха провинция, нямаше ратаи, а и що се отнася до сигурността, от конюшнята на ескуайъра имаше още много какво да се желае. Изправен пред опасността да му се наложи да спи в краката на Цезар — нещо, което никак не му се щеше да прави, — Девлин нареди на вратите на конюшнята да бъдат поставени здрави резета. Не можеше да си позволи да рискува конят му да бъде задигнат.
Проклятие, никога досега не се бе замислял за това, не и преди Тайлър Уейтли — младежът най-накрая се беше сетил да се представи — да спомене за разбойника. А пък останалото, което бе споменал — за Мегън — можеше да накара човек да се побърка от смях. Представете си само: тя нарочно се държала противно, за да попречи на мъжете да се влюбват в нея! Дори беше обвинила самия него в същото… може би неслучайно, може би наистина бе открила в поведението му прилика със собственото си поведение? Към него тя действително се отнасяше враждебно още от самото начало. Но Девлин не бе способен дори за миг да се усъмни, че Мегън се преструва. Самият той се държеше с нея достатъчно предизвикателно, за да е убеден, че враждебността й е напълно неподправена.