— Що за фантасмагории! Къде, според теб, може да отседне мъж с неговото положение в малката ни енория? В дома на нашата любима лейди О?
— Да не е посмял! — глуповато възкликна Мегън,
— Но това е единственото логично място, в което би могъл да отиде — умно подчерта Тифани.
— Имаме странноприемница.
— Как ще пъхнеш дук Ротстън в малката странноприемница на Тийдейл?
— Той ще бъде влюбен — упорито настоя Мегън. — Няма да го е грижа къде е отседнал.
— Не разчитай на това, Мег. Той е свикнал на разкош. Забрави ли, че живее в истински мавзолей? Сигурно само спалнята му е колкото този салон долу.
— Не преувеличавай.
— Кой преувеличава?
— Ти. Спалнята му вероятно е само колкото половината от този салон.
— Не измествай темата, Мег. Дори ако дукът те последва до къщи, той няма да иска да остане задълго нито в странноприемницата, нито изобщо в Девъншър. Не можеш да очакваш, че ще зареже всичките си дела, за да те ухажва. В края на краищата, на плещите му лежи цяло дукство. Ако въобще дойде, няма да е за повече от седмица, а това не е достатъчно…
— Естествено, че е достатъчно.
— Мегън! Не можеш да приемеш предложение за брак от мъж, когото познаваш едва от една седмица!
— Мога — заинати се Мегън.
— Подобна постъпка би предизвикала скандал и ти дяволски добре го знаеш. Освен това той няма да действа толкова прибързано. Може и да се влюби в теб от пръв поглед. Да, напълно е възможно. Дори още тази вечер. Но със сигурност ще има нужда от време, за да се реши на брак. А това означава, че ще трябва да те посещава веднъж на всеки две-три седмици, за да те ухажва. При тази скорост цялата работа ще продължи доста дълго. Другият вариант е да отидеш в Лондон, където ще може да те вижда по-често и да вземе по-бързо решението си. Така че сама виждаш — при всички положения трябва да отидеш в Лондон.
— Проклятие! — намусено възкликна Мегън. — Аз наистина се бях самоубедила, че това няма да бъде необходимо.
— Какво все пак те притеснява толкова много? — колебливо попита Тифани.
Мегън въздъхна.
— Боя се да не се отнесат с мен така, както се отнесоха Такъри.
Тифани се намръщи.
— Трябваше да се досетя, че колебанията ти датират от скоро. Ти наистина очакваше лондонския сезон с нетърпение преди дъртата кранта да те унижи така. Но това беше изключение, Мег. Никой друг няма да се държи с теб по този начин.
Мегън се усмихна горчиво.
— Не смяташ ли, че и в Лондон ще има мамички, които няма да искат присъствието ми на баловете, на които присъстват техните неомъжени щерки?
— Това няма да има значение, щом се разбере кой те ухажва — категорично заяви Тифани.
— Не виждам нищо общо между двете неща — отвърна Мегън.
— Наистина ли? Помни ми думата, той ще се погрижи да бъдеш канена навсякъде, където сам е поканен, а дук Ротстън има достатъчно власт и влияние, за да отвори пред теб всяка врата в Лондон. Ще получаваш покани дори за места, където иначе не би и сънувала, че можеш да отидеш.
— Не виждам защо.
— Защото твоят роман с дука задължително ще се превърне в сензацията на сезона, затова. Всеки, който има претенциите да е някой във висшето общество, ще изгаря от желание да направи нещо, с което да помогне на връзката ви.
— Това е нелепо.
— Това е в природата на човека и е много близко до ума. Ти ще станеш новата любимка на висшето общество, защото ще си привлякла интереса на най-личния ерген в него.
— Ако изобщо се запозная с него.
Тифани се усмихна.
— Не бъди толкова припряна. Ако Ротстън се появи, вашата история може да започне още тази вечер, но може и да свърши, в зависимост от впечатлението, което той ще ти направи. Нали не си забравила какво ми обеща?
— Знам, знам. Само ако реша, че ми харесва.
— Добре. Помисли и за друго — дори да не се появи, просто приеми, че днес е генералната ти репетиция за всички балове, на които ще ти се налага да присъстваш оттук нататък. В края на краищата, това е първият ни бал. Или си забравила и този факт, погълната от мисли за Амброуз!
Мегън се засмя на начина, по който Тифани бе натъртила на малкото име на дука.
— Знам, че това е ужасно име за мъж, особено след като сме свикнали да го свързваме с коня ми. Но няма как да се отърва от него.
— Той няма как да се отърве от него. Ти можеш да го наричаш както си искаш. „Ваша светлост“ — в началото; „скъпи“ — когато му дойде времето. По-добре ли си вече?