Шегуваше ли се? Мегън вече се бе отказала от надеждата да го срещне тази вечер, а ето че той беше тук и далеч надхвърляше всичките й очаквания. Наистина, лицето му бе скрито зад черното домино, но чертите, които все пак се виждаха, определено бяха красиви, а тялото му беше също толкова прекрасно сложено, колкото и това на Девлин — стой настрана от мислите ми, конярю! — макар че, естествено, тя никога нямаше да види Девлин облечен в толкова елегантен вечерен костюм. Маската хвърляше сянка върху очите му, затова Мегън не успя да определи цвета им, но косата му бе черна и гладко изпъната назад над високото му чело. Беше привлекателен, да, много привлекателен. А тя се бе държала грубо с него; вероятно го бе засегнала!
Но преди да изтърси „Разбира се, че промених решението си“, Мегън осъзна колко нелепо би прозвучало това след недвусмисления й опит да го отблъсне. Затова тя го удостои с хладна усмивка и попита с безразличие, каквото в действителност изобщо не изпитваше:
— Вие, изглежда, сте много упорит?
— Когато се налага — отвърна той.
Неговата собствена усмивка я изуми с чувствеността си. Вероятно и Девлин би се усмихвал така, ако… Казах ти да престанеш!
— Защо ще се нала…
Той я прекъсна нетърпеливо.
— Хайде да не се впускаме в подробности, защото след малко ще се появи следващият ви партньор. Вие вече променихте решението си, мило момиче, така че елате с мен.
Как е разбрал, питаше се Мегън, докато дукът я водеше към терасата. Движеха се някак прекалено припряно, а и обезпокоеният поглед, който бе хвърлил зад гърба й, я сепна — сякаш Сейнт Джеймз бързаше да избяга от някого, когото бе видял да се приближава. Внезапната промяна у него след онази възхитителна усмивка беше доста смущаваща, затова когато той се отправи към стъпалата, водещи към градината, Мегън се улови за парапета на терасата.
— Струва ми се, че въздухът тук е напълно подходящ — каза тя, като измъкна ръката си от неговата.
— Значи не искате да се разходим из окъпаните в лунна светлина градини? Много сте неромантична, госпожице Пенуърти.
— И кой го казва! — измърмори Мегън.
Дукът й се усмихна ласкаво. Тази усмивка бе не по-малко изумителна от първата и несъмнено целеше да усмири раздразнението й, което сега бе повече от очевидно.
— Не се сърдете, мило момиче. Тук присъстват неколцина души, с които бих предпочел да не разговарям, а един от тях тъкмо се беше запътил към нас — което означаваше, че не бих имал достатъчно време за вас. Именно тази съкрушителна мисъл е виновна за ужасните ми обноски.
Извинението бе приемливо, още повече, че се покриваше с предположенията на самата Мегън относно причината за странното му поведение. Но това, което я накара да му прости напълно, бяха последните му думи. Мисълта, че е успяла да го смути дотолкова дори я накара лекичко да се изчерви. Този мъж определено се интересуваше от нея, а нима не се бе надявала точно на това?
Да, тази мисъл я развълнува, но и я изпълни със съжаление, което Мегън не успя да прикрие.
— Следващият танц е обещан, така че и без това няма да имате много време.
— Тогава трябва да се възползвам от малкото време, което ми остава — каза той и я придърпа в обятията си, за да я завърти в ритъма на долитащия откъм салона валс.
Мегън бе напълно неподготвена за подобно неочаквано развитие на нещата и й трябваше известно време, за да осъзнае, че дукът я притиска твърде близо до себе си. Когато все пак го осъзна, тя усети как тялото й едва забележимо се скова. А миг след това топлият му дъх погъделичка ухото й, като накара шията и ръцете й да настръхнат от тръпнещо удоволствие.
— Поривът да ви държа в прегръдките си беше просто прекалено неустоим. Но още по-неустоим е поривът да ви целуна, така че сама виждате — опитвам се да се държа прилично.
Ръцете, които я прегръщаха, толкова много и напомняха за една друга дръзка прегръдка, а и тези прелъстителни слова бяха толкова обезоръжаващи, че Мегън за малко не промълви: „Тогава ме целунете“. Защото самата тя също изпитваше такъв порив. Но с огромно съжаление си припомни, че изобщо не можеше да се целува, затова не каза нищо. Искаше първата им среща да остане паметна за него — така, както със сигурност щеше да остане паметна за нея.
Мегън бе щастлива, че ще може да успокои опасенията на Тифани. Вече не изпитваше никакво съмнение, че няма да й се наложи да полага големи усилия, за да обикне Амброуз Сейнт Джеймз. Тя въздъхна доволно и се отпусна в обятията му — защото всичко се развиваше според плановете й.
Девлин чу въздишката й, почувства отпускането на тялото й и изтръпна — защото нищо не се развиваше според неговите планове. Но той не бе очаквал, че тази вечер Мегън ще изглежда толкова зашеметяващо. Че ще е тъй невероятно красива, та ще го накара да забрави за какво е дошъл. Беше й казал самата истина. В този момент единственото, което искаше, бе да я целуне. И не се съмняваше, че тя би му позволила да направи това, а може би и повече. Защото жената пред него не бе онази Мегън, която познаваше; беше подлата малка госпожичка, тръгнала на лов за дукове. И, за бога, щеше горчиво да се разкайва за това след тази вечер.