— Струва ми се, че се надишах на чист въздух. Приятна вечер, Ваша светлост.
— Не бързай толкова, скъпа.
Това, което я задържа, не бяха само думите му. Ръката му се стрелна и я улови точно когато Мегън се бе обърнала, за да се прибере в салона. И преди да разбере какво става, тя се озова почти прикована между дългите му крака.
— Пак ли ми се разсърди? — попита той с оскърбително насмешлив тон.
Мегън реши, че този мъж трябва да е кръгъл идиот, за да й зададе такъв въпрос.
— Да, и с всяка секунда ставам все по-сърдита. Позволете ми да…
— Намеренията ми не бяха такива.
Тя усети искрица надежда. Може би просто Сейнт Джеймз не беше на себе си тази вечер. Може би просто я смяташе за по-изтънчена, отколкото бе в действителност. Може би просто го бе разбрала погрешно.
— А какви бяха?
— Искам да те опозная по-добре.
Точно това бе искала да чуе… преди внезапната промяна у него. Сега дори не беше сигурна, че иска въобще да го вижда отново.
— Защо? — престраши се да попита тя.
— Сегашната ми любовница започва да ми омръзва. Мисля, че ти си подходяща да я заместиш.
— Вашата любовница?!
Девлин продължи невъзмутимо, сякаш не бе чул ужасеното й възклицание:
— Да, струва ми се, че си доста подходяща. Естествено, не мога да съм съвсем сигурен, преди да проверя. Искаш ли да намерим някое уединено кътче в градината, за да…
Дланта й изплющя върху бузата му и прекъсна безсрамното му предложение. Мегън се дръпна назад и този път той не направи опит да я спре. Но тя не побягна. Искаше да направи нещо повече от това да го зашлеви. Искаше да го обсипе с ругатни. Искаше да го прокълне, задето се бе оказал точно такъв, какъвто го беше описал Девлин — негодник, мерзавец, съблазнител на невинни девици. Но бе прекалено ядосана, за да намери подходящите думи.
Дали не беше по-добре да разкъса доминото му? В края на краищата, трябваше да може да разпознае този мръсник, ако все пак го срещнеше отново, макар че искрено се надяваше да не го среща никога повече. Само като си помислеше, че преди малко се бе чувствала нещастна при мисълта, че може да не се появи!
— А, ето къде сте била, госпожице Пенуърти. Обещахте ми този танц.
Тя се извърна стреснато. Чувстваше се едва ли не виновна, че са я сварили насаме с такъв ужасен човек, какъвто — вече знаеше със сигурност — бе Амброуз Сейнт Джеймз. Но гласът принадлежеше на приятеля на дука, лорд Фредерик, на когото бе обещала следващия танц. Дали и той беше същият? Вероятно. Повече от вероятно, всъщност. Значи от сега нататък трябваше да отбягва и двамата.
— Имате отвратителни приятели, сър — заяви Мегън на маркиза с възможно най-леден тон. — Особено този тук. — Тя посочи с пръст зад гърба си.
— Този тук? — повтори изненадано лорд Фредерик. Объркването му я накара да се смръщи и да се обърне, за да види защо не е разбрал за кого говори. Но причината бе повече от очевидна: терасата беше напълно пуста.
Омразният дук Ротстън бе изчезнал тихомълком, беше се изпарил яко дим. Жалко, че не бе го сторил още преди Мегън да го срещне. Не, по-добре беше да знае що за човек е той, а тя вече знаеше. Ако питаха нея, Амброуз Сейнт Джеймз и неговата титла можеха да вървят по дяволите.
17
— Защо не казваш „Казвах ли ти аз?“
Вече приближаваха към къщи. Каретата на Робъртсови се клатушкаше леко и приспивно по пътя. Всъщност, майката на Тифани наистина бе заспала, така че момичетата най-после имаха възможност да поговорят.
Самата Тифани бе позадрямала, но този зададен полушепнешком въпрос я разбуди.
— Мислех, че си престанала да се измъчваш за това.
В действителност Мегън не беше правила нищо друго, освен да се измъчва заради собствената си колосална глупост. Но при първия им разговор, когато бе разказала на Тифани цялата унизителна среща с Амброуз Сейнт Джеймз, бе предпочела да не дава воля на чувствата си.
— Защо? — повтори тя. — Заслужавам си го.
— Не е вярно — меко каза Тифани. — А и не бих искала да ти причинявам болка. Освен това, може и да не ми е личало, но аз наистина се надявах всичко да се развие според плановете ти. И сега съм вероятно не по-малко разочарована от теб.
— Аз не съм разочарована — увери я Мегън. — Най-малкото, вече не съм. Но съм бясна на себе си, задето възложих всичките си надежди на човек, за когото не знаехме абсолютно нищо, въпреки че ти неведнъж се опита да ме предупредиш да не го правя. Още не мога да повярвам, че съм била такава глупачка. Но съм бясна и на него. Как няма да съм?! Предполага се, че един дук би трябвало да притежава малко повечко почтеност от един долен мръсник, нали?