— Напълно си права. Може би за всичко е виновна титлата му. И друг път са ставали такива неща.
— Би трябвало да забранят титлите със закон — изръмжа Мегън.
Тифани не отвърна нищо. Чакаше. След миг очакванията й се оправдаха — Мегън се разсмя.
— Не мога да повярвам, че изтърсих подобно нещо — каза тя, като все още тихичко се смееше.
— И аз не мога, макар че съм съгласна с теб.
Мегън отново избухна в смях.
— Престани или ще събудя майка ти със смеха си. — ифани стана сериозна.
— Вярно е. Властта и богатството наистина развалят хората, а Сейнт Джеймз притежава и двете в огромни количества. Жалко. Може би ако беше един обеднял дук, щеше да има повече достойнство.
— Да, и да търси отчаяно богата наследница, каквато аз определено не съм.
Тифани въздъхна.
— Е, сега всичко това е без значение. Надявам се поне, че оттук насетне ще вършиш нещата в правилната поредност.
— Имаш предвид, че трябва първо да се запозная с мъжа?
— Да, и това, но преди всичко — първо да се влюбиш в него. Наистина, това е начинът, по който стават тези неща, повярвай ми.
— Знам — отговори Мегън. — Само че това не ми гарантира титлата.
Думите й не изненадаха Тифани кой знае колко. Понякога Мегън можеше да бъде изключително дебелоглава и твърдолинейна. Всъщност, в повечето случаи.
— Значи продължаваш да искаш титла?
Мегън вдигна рамене обезсърчено.
— Не знам… Не, не е вярно. Знам. Все още искам да натрия носа на лейди О, а не бих могла да го направя без съпруг с титла, така че, струва ми се, предпочитам да имам такава. Но просто няма да залагам прекалено много на това.
Тифани прехапа устни.
— Звучиш ми така, сякаш се предаваш още преди играта да е започнала.
— Просто от сега нататък ще бъда по-голяма реалистка.
— Реалистка? Искаш ли наистина да поговорим реалистично? Забрави ли, че ти всъщност постигна целта си — е, поне половината от нея?
Мегън се намръщи.
— Какво искаш да кажеш?
— Първата част от плана беше да привлечеш интереса на дук Ротстън. И ти го направи, че и нещо повече. Не е твоя вината, че той се оказа долен негодник, склонен да отправя безсрамни, вместо почтени предложения. Ти все пак привлече вниманието му, Мег.
— Е, да.
— На твое място не бих се тревожила толкова много за тази проклета титла. В Лондон ще можеш да избираш между десетки други благородници. Но първо се запознай с тях, после прецени в кой точно ще се влюбиш и просто го направи; освен ако първо не се влюбиш, защото това предопределя нещата. Тази възможност винаги съществува и, честно казано, горещо ти я препоръчвам.
— Естествено, само че няма чак толкова много мъже, които да са прекрасни като твоя Тайлър.
— Вярно е, но ти забравяш, че аз се влюбих в Тайлър още преди да разбера колко е прекрасен. Ако трябва да бъда точна, влюбих се в него още щом го зърнах. Просто имах късмет, че той наистина се оказа чудесен, но не мисля, че би било от значение, ако имаше някоя и друга лоша черта. Когато сърцето направи своя избор, си принудена да приемеш и доброто, и лошото.
— Това не ми звучи много окуражително, Тиф. Напротив, само затвърждава първоначалното ми убеждение, че е по-добре първо да избера мъжа с разума си, а после да оставя любовта да си свърши работата.
— Както искаш. Само че се погрижи първо да се запознаеш с него, за да не си загубиш времето с още някой мръсник. А също така се погрижи да се влюбиш в него, преди да склониш да му станеш съпруга. Поне с това си съгласна, нали?
— Напълно. Само че… Колко време ще ми е необходимо, за да се влюбя, според теб?
Тифани отчаяно завъртя очи.
— Откъде да знам? Та аз се влюбих от пръв поглед!
18
Мегън с почуда установи, че изпитва огромно нетърпение да се прибере час по-скоро в къщи. А щом стигна до имението, тя осъзна вече с искрено изумление, че копнее не толкова да поздрави баща си, колкото да се втурне направо към конюшнята. Вероятно ми е липсвал Сър Амброуз, предположи Мегън. Обичайната утринна езда наистина й бе липсвала. Но това едва ли обясняваше този неустоим импулс, още повече, че бе отсъствала от дома само четири дни.
А и друг път се беше случвало да отсъства от къщи. Например, при онова пътуване до Кент заради подаръка за дванадесетия й рожден ден — не можеше ли още тогава да разбере какъв отвратителен мъж е дукът? — както и няколкото пъти, когато бе ходила на пазар в градове, предлагащи по-голямо изобилие на стоки от Тийдейл. При всички тези пътешествия я придружаваше баща й — може би в това бе разликата? Но вътрешното „аз“ на Мегън беше на друго мнение.