— Доколкото знам — каза тя хапливо, — самият ти би могъл да си въпросния разбойник. В края на краищата, появата му по тези места съвпада с твоето пристигане.
— Чудех се кога ли ще се сетиш да ми отправиш това обвинение.
— Е?
— Какво „е“? — Девлин внезапно се засмя. — Да не би да очакваш да отрека?
— Ако си невинен, тогава да, разбира се, че очаквам.
— Но ако бях виновен, също щях да отрека, така че какъв е смисълът да отговарям? Или си се надявала да си призная?
Присмехулността му я вбеси окончателно.
— Надявах се да се махнеш оттук — извика Мегън с ненавист. — Но понеже ти не го направи, ще се махна аз, заедно със собствения си кон и без твоята ужасна компания. Нямам нужда от пазач!
— Това ли е последната ти дума по въпроса?
— Категорично да.
— Е, тогава чуй и моята — каза Девлин. Изражението му бе станало сурово и неумолимо. — Реших да не ти предоставя избор. Разглезено зверче като теб определено има нужда от пазач. Така че не напускай конюшнята преди да съм се върнал с Цезар, Мегън. Без друго и да не ме послушаш, пак ще те догоня, но ти обещавам, че тогава онова, което ще последва, никак няма да ти хареса.
И тъй като думите му бяха придружени с красноречив поглед към долната част на гърба й, Мегън разбра съвсем точно какво се съдържаше в това обещание. Последния път, когато я бе заплашил със същото, бе успял да я стресне. Не и сега. Сега яростта й не утихна, напротив — разгоря се още по-силно. Ако трябва да бъдем точни, Мегън направо онемя от ярост, което помогна на Девлин да се отдалечи безпрепятствено и без да чуе мнението й за неговото „обещание“.
Блъфираше, естествено. Той бе слуга. Може и да не се държеше като такъв, но беше слуга, а никой слуга не би дръзнал да вдигне ръка срещу дъщерята на своя работодател. За бога, та аз мога да накарам да го арестуват, ако само се опита, каза си Мегън. Да ме напердаши? Що за идея!
Окуражена от кипящото у нея възмущение, тя бързо пристегна седлото на Сър Амброуз и го отведе до камъка за възсядане. Сетне гневно се качи на седлото, гневно стисна юздите и също толкова гневно препусна навън. Но благоразумно не продължи; вместо това застана встрани от входната врата, така че да не може да бъде забелязана от вътре. И когато след няколко минути Девлин изхвърча от конюшнята, яхнал Цезар, и го пришпори стремглаво през двора, Мегън избухна във весел смях, който го накара да дръпне юздите толкова рязко, че конят се изправи на задните си крака и за малко не хвърли ездача си на земята.
Гледката бе нещо далеч по-приятно от това да го предизвиква да изпълни обещанието си, пък било то и само блъф. Затова Мегън препусна напред с усмивка, въпреки ругатните, които Девлин сипеше зад гърба й — или тъкмо заради тях.
19
Страшно много й се искаше да се втурне в галоп през хълмистите ливади, но подозираше, че Девлин ще реши да се надпреварва с нея, а тя не желаеше любимият й Сър Амброуз да бъде унизен от великолепния Цезар. Затова Мегън яздеше в лек тръс, наслаждавайки се на първите лъчи на слънцето, което бавно изплуваше над хоризонта. От време на време Девлин правеше опити да тръгне редом с нея, но тогава тя или пришпорваше коня си напред, или изоставаше, за да му покаже безмълвно, че не желае неговата компания.
Знаеше, че не би могла да се отърве от него напълно, така че не се и опита. Но настроението й се бе подобрило значително след номера, който му беше скроила. Все още я напушваше смях, като се сетеше как Цезар едва не бе хвърлил Девлин от гърба си. Жалко, че не беше успял. Едно малко унижение нямаше да се отрази никак зле на този негодник.
Колкото до „обещанието“ му, да има да взема. Мегън не възнамеряваше да го предизвиква — поне до следващия път. Ако изобщо имаше следващ път. Сигурно нямаше да има. Беше й дошло до гуша от опитите му да я сплаши, в края на краищата, и тя му го бе показала чудесно и много ловко с хитрия номер, който му погоди. Но после Мегън въздъхна тихичко. Кого се мъчеше да заблуди? Този човек бе прекалено зает със себе си, за да забележи тънкия й намек.
Той също си е наумил нещо, Мегън. Иначе нямаше да продължава да се мъкне след теб, особено след като слънцето вече изгря.
Благодаря ти, но и сама се досетих.
Но освен това се досещаш и какво си е наумил. Затова се отърви от него колкото може по-бързо.
И как, по-точно, да го направя?
Отговор не последва, но Мегън все пак направи опит да се отърве от него, като се насочи към ливадата, където обичайно се срещаха с Тифани, с надеждата, че приятелката й ще я очаква там, което би било достатъчно извинение да отпрати Девлин обратно в имението. Но предварително знаеше, че Тифани не може да е дошла толкова рано, че най-вероятно още дори не се е събудила. И беше права.