Выбрать главу

Когато се увери в това, самата Мегън се отправи към къщи, като най-сетне пришпори Сър Амброуз в галоп. Реши, че ако Тими вече е дошъл на работа, когато стигне до конюшнята просто ще му повери Сър Амброуз и ще изтича в стаята си. И тогава Девлин може да си повтаря колкото си иска „казвах ли ти аз“, мислеше си тя.

Но още не бе чула неговото мнение за новата скорост, зададена от нея. Той извика нещо зад гърба й, но Мегън не чу какво — може би й казваше да спре. Тя не само не се подчини, а напротив — препусна напред още по-стремглаво. Но единственото, което постигна, бе да го принуди да се втурне след нея с главоломна скорост. Както и бе предполагала, не можеше да става и дума за сравнение между двата коня. Само след секунди Девлин я настигна и за нейна огромна изненада Мегън усети как ръцете му рязко я сграбчиха и я метнаха в скута му.

— Не ме ли чу? — изкрещя той, след като укроти Цезар. Сетне дръпна юздите и конят спря.

В първия миг Мегън остана безмълвна. Приземяването върху жребеца бе разтресло цялото й тяло и я бе оставило без дъх; освен това беше изумена, че Девлин бе прибягнал до толкова опасен метод за привличане на вниманието й. Мили боже, ами ако я беше изтървал!

— Можеше да ме изтървеш, глупако! — не пропусна да му го каже тя.

— Глупости, зверче! — отвърна не по-малко ядосано Девлин. — Отговори ми!

Мегън най-после вдигна поглед към него и видя, че наистина е много ядосан. Затова предпочете да излъже.

— Не.

— Не? Няма да ми отговориш или не…

— Не, не те чух.

— Лъжеш.

— Докажи го — заяви тя неблагоразумно.

— За бога! — избухна той. — Ти си най-твърдоглавата, своенравна, глезена, глупава…

Мегън го прекъсна с негодувание.

— Като сме почнали да си перем кирливите ризи, нека да видим и някои от твоите: арогантен, деспотичен, нахален, груб, невъзпитан, безсрамен… Още ли не е почерняла водата в коритото?

На лицето на Девлин се изписа изражение на пълно изумление, което се задържа около пет секунди, преди той да избухне в смях. Не е нужно да се споменава, че Мегън изобщо не хареса реакцията му.

— Нямах намерение да те забавлявам. Свали ме веднага на земята — настоя тя.

— Твърде късно е. Конят ти избяга. Да не би да предпочиташ да вървиш пеша?

— Всичко друго, но не и да седя толкова близо до теб.

— Май забравих да кажа „инат“ — каза Девлин, поклащайки глава.

— Каза „твърдоглава“, а то е почти същото — тросна се Мегън заядливо. — Но аз забравих „непоносим“. Пусни ме, Джефрис.

— Не мисля, че ще го направя.

— Какво?!

— Стига, Мегън. До имението има повече от миля. Освен това ти обичаш да яздиш Цезар.

— В момента не обичам. Ако не направиш това, което ти казвам, аз ще… ще…

Той помълча за миг, за да й даде възможност да довърши заплахата си, но тя не съумя да измисли нищо достатъчно внушително, което да го накара да й се подчини, затова Девлин й подсказа:

— Какво „ще“? Ще започнеш да крещиш? — Сетне той поклати глава с престорено съжаление. — Боя се, че тук това няма да ти помогне кой знае колко. Не, не съм прав. Вероятно ще ме ядоса дяволски много и ще трябва или да те целуна, за да те накарам да млъкнеш, или…

Този път Девлин не довърши, оставяйки края на собственото й въображение. А въображението на Мегън работеше безпогрешно. Но не думата „или“ я накара да вземе решение. На това тя бе готова да се противопостави. Не, „да те целуна“ беше заплахата, която я принуди да се обърне напред примирено.

Страхливка.

И какво от това?

Ти хареса неговите целувки.

Не, онази, първата, не я харесах.

Говоря за втората. Да не би да си забравила колко ти беше хубаво?

Това няма значение и ти го знаеш. Той е само един проклет коняр.

Един дяволски красив коняр, който би могъл да те научи на някои неща, ако му позволиш. Би трябвало да се възползваш от опита му, поне що се отнася до целувките. Не мога да повярвам, че подминаваш тази възможност. Единственото, което трябваше да направиш, беше да покрещиш мъничко.

Да не забравяме, че той би предпочел да ме натупа по задника, така че не искам да го изкушавам… И къде се губи Тифани, когато толкова ми трябва? Ти изобщо не ми помагаш.

Мегън прехвърли раздразнението, което изпитваше към самата себе си върху Девлин, като процеди през зъби: