Но в онзи ден Сабрина се бе изкикотила само един път, така че не успя да го раздразни прекалено много. По-скоро съумя да го накара да се чуди какво ли си е наумила с това нейно кокетничене.
На четиринадесетгодишна възраст тя го бе уведомила, че ще се омъжи за него. Тогава Девлин просто беше изсумтял насмешливо, без въобще да приеме изявлението й на сериозно и й бе обяснил, че когато й дойде времето да се омъжи, самият той отдавна вече ще е женен. И наистина би трябвало да е така, щеше да е така, ако не бе хванал годеницата си да се люби със своя кочияш, при това в каретата си… но това беше друга история.
Не вярваше Сабрина да си спомня за своето детинско изявление. Но тогава, в кабинета на Фреди, тя неусетно се бе приближила до него и накрая се хвърли на врата му и го целуна. Атаката беше напълно неочаквана, но когато по-късно се замисли, Девлин проумя, че всичко е било планирано предварително и че малката мръсница просто е изчакала да чуе стъпките на Фреди в коридора, за да се нахвърли върху него.
Естествено, Фреди бе влязъл в стаята и бе видял целувката. За около пет секунди Сабрина — трябваше да й се отдаде заслуженото — действително изглеждаше искрено смутена, задето са я „хванали“. После обаче явно си припомни плана си, защото избухна в сълзи.
Фреди, който също като своя приятел се превръщаше в пълен идиот при вида на разплакана жена, веднага се зае да я утешава. Тормозела се излишно. Само една малка целувка, какво толкова? Просто бил леко изненадан — не заради друго, а заради човека, с когото я сварил да се целува.
При което Сабрина бе решила да изясни причината за сълзите си.
— Той не иска да се ожени за мен!
Фреди — да, и на него трябваше да се отдаде заслуженото — реагира точно по начина, по който би реагирал самият Девлин.
— Хм, защо му е да иска? — сухо попита той. — Младите госпожички като теб не са съвсем по вкуса му.
— Така си мислиш! — извика тя. — Значи бях по вкуса му, преди да забременея, но сега не съм достатъчно достойна да се омъжа за него? Това ли се опитваш да ми кажеш?
— Да забременееш? — бе единственото, което успя да промълви Фреди.
Но на Девлин му беше останало повече дар-слово.
— Глупости. Едно време задявките ти поне бяха невинни, Сабрина. Но тази шега е проява на много лош вкус.
Тогава Сабрина го погледна право в очите и възкликна с великолепно изиграно огорчение:
— Как можеш да наричаш това шега, след като знаеш, че не е? Ти ме прелъсти. Накара ме да вярвам, че ще се ожениш за мен. А сега не искаш. Фреди, направи нещо!
И Фреди наистина направи нещо — озова се с един скок до Девлин и стовари юмрука си в челюстта му. Докато Девлин лежеше на пода и се мъчеше да дойде на себе си, приятелят му се надвеси над него и попита яростно:
— Как можа? Със собствената ми сестра!
— И с пръст не съм я докосвал.
— Току-що я целуваше!
— Тя ме целуваше, магаре такова, и то очевидно с цел да те направи свидетел на тази покъртителна сцена. Та аз дори не я харесвам.
— Харесвал си я достатъчно, за да я прелъстиш. Е, сега ще се ожениш за нея, мътните те взели!
— Как не!
— Ще го направиш, по дяволите; в противен случай ще разговаряш със секундантите ми! Всъщност, и без това би трябвало да те извикам на дуел — знаеш, семейната чест и тям подобни.
— О, господи! — отчаяно възкликна Девлин. — Момичето лъже. Ако въобще е бременна — в което силно се съмнявам — детето не е от мен.
— Това ли е последната ти дума?
И тук вече Девлин беше достатъчно ядосан, за да отсече:
— Да, за бога.
— Тогава бъди готов да приемеш моите секунданти. Не ми оставяш никакъв друг избор, освен да те убия.
За разлика от своя приятел, Фреди бе много лош стрелец, но очевидно беше прекалено разярен, за да схване нелепостта на заплахата си. Девлин обаче едва не избухна в смях. Все пак се въздържа и предпочете да си тръгне, убеден, че младият маркиз ще се успокои, ще разбере абсурдността на обвиненията на Сабрина и сам ще дойде да му се извини.
Но Фреди не се беше успокоил, съвсем не. Несъмнено Сабрина бе доукрасила измислената си история с куп подробности, защото разгневеният й брат още на следващия ден изпрати секундантите си в лондонската къща на дуковете Ротстън. Девлин, който нямаше никакво желание да се дуелира с най-добрия си приятел, „отсъстваше“ от къщи; нещо повече — побърза да се прибере в Шеринг Крос, за да даде на Фреди още време да се опомни. Но проклетите секунданти го последваха и там и когато той отново отказа да ги приеме, успяха да се вмъкнат при баба му, с което принудиха Девлин да й обясни цялата нелепа ситуация.