Вдовстващата дукеса Ротстън съвсем не я сметна за толкова нелепа.
— Е, не можеш да застреляш горкото момче — заяви тя с характерния си нетърпящ възражение тон. — Самата аз съм много привързана към него.
— Знам, Дъчи. Но нима трябва да позволя да ми се понесе славата на страхливец, който се бои да се дуелира? Защото точно така ще стане, ако тези проклети секунданти открият, че съм тук.
— Значи просто няма да бъдеш тук. Ако си спомняш, още когато скъса с Мариан ти предложих да си вземеш малка почивка, но тогава ти настоя, че случката изобщо не те е разстроила и че не виждаш смисъл да зарязваш работата си само защото годеницата ти се е оказала невярна.
— И продължавам да твърдя…
— Остави това, скъпо момче — прекъсна го тя с пренебрежително махване на ръката. — Уведомиха ме, че бившата ти годеница разпространява наляво и надясно мълвата, че тя била засегнатата страна.
— Предполагам, че според нея една такава дреболия като изневярата не е достатъчно основание за разваляне на годеж.
— Няма значение. Важното е, че тя изобщо не си мълчи. А ти, от своя страна, изобщо не си правиш труда да разясниш на хората истината.
— И да опозоря доброто й име?
— Мариан сама го опозори. Но аз имах предвид друго: вероятно тя ще престане да петни твоето добро име, ако изчезнеш от полезрението й. А след като и нашият скъп Фреди жадува да те напълни с олово, вече нямаш оправдание да пренебрегваш моя съвет. Камарата на лордовете ще мине и без теб за известно време. А ти, от своя страна, ще запазиш главата си цяла. Затова ще изчезнеш за малко, момчето ми. Настоявам.
— Няма да напусна страната, Дъчи, за нищо на света. Не искам пак да умирам от проклетата морска болест, само за да не „умра“ от ръката на Фреди. По дяволите, та аз ще го застрелям още преди…
— Не, няма. Кой казва, че ще напускаш страната? Трябва ти само място, където никой не те познава, промяна на самоличността и занятие, което не привлича вниманието на околните. Дай ми един-два часа да помисля.
Но по-късно, на вечеря, когато чу идеята за най-подходящия — според Дъчи — изход от ситуацията, Девлин избухна в неудържим смях.
— Мислех, че трябва да изчезна, а не да се погреба жив.
— Малко тих селски живот няма да ти навреди. Всъщност, дори ще ти се отрази много добре. Наистина имаш нужда от почивка.
— Въпрос на мнение.
— Е, ще се съобразим с моето, а не с твоето мнение — заяви тя. — Става дума само за няколко месеца. През това време Мариан, надявам се, ще спре да злослови срещу теб, а Фреди ще омъжи сестра си или поне ще разбере, че го е излъгала — не само за отношенията си с теб, но и за бременността си, защото не вярвам наистина да е бременна.
— Но, Дъчи… чак пък ратай в конюшня?
— Кога за последен път си обръщал внимание на някой от тези ратаи? — сряза го баба му. — Те са почти невидими — толкова сме свикнали да ги приемаме за даденост.
Девлин се беше примирил с всичко останало, но не и с избраното от нея занимание. Чистенето на обори бе прекалено унизително за достойнството му и той не можеше да го преглътне дори в името на приятелството. Но се съгласи, че не би имал нищо против да се занимава с коне, стига да притежава известна власт в конюшнята.
И през ум не му беше минавало, че престоят в тихата провинция може да му донесе толкова проблеми и тревоги. Но, естествено, и през ум не му беше минавало, че може да съществува момиче като Мегън.
21
Девлин остави Мегън в ужасно настроение, което не я напусна до края на деня. Не беше изпитала удоволствие от утринната си езда, която бе очаквала с такова нетърпение. Не беше успяла да го нарани достатъчно в словесната битка помежду им — поне не толкова, колкото той бе наранил нея. И дори не беше получила целувка. Нямаше съмнение — този рунд също бе спечелен от Девлин, и то категорично.
Значи все пак искаше той да те целуне?
А ти как мислиш?
Тогава защо се дърпаше като магаре на мост?
Ако ще ме целува, не искам да е защото аз съм го предизвикала.
А според теб как стана първия път?
Тогава беше различно. Тогава не знаех, че го предизвиквам. Но ако тази сутрин се бях развикала, след като той изрично ме бе предупредил какво ще последва, щеше да излезе, че нарочно си го търся, нали? А аз определено не желая Девлин да знае, че искам да ме целуне.
Не виждам защо не. Това би било най-лесният начин да постигнеш целта си.
След като този човек вероятно не спи по цели нощи, мислейки единствено как да ме оскърби още повече? Представям си на какво би ме направил, ако знаеше, че може би искам целувките му.