— Но можехте да предложите други „развлечения“ вместо хазарт. И точно това ви съветвам да направите, защото вашите упражнения по разбойничество приключват още тази нощ.
— Но това наистина ме забавляваше.
— Не смятате да спорите с мен, нали, скъпо момче? — Въпросът прозвуча толкова заплашително, че Мегън не можеше да вини Сандерсън, задето побърза да увери Девлин:
— Не, не, не бих си и помислил.
— Освен това ще върнете всичко, което сте откраднал от тези добри хора.
— Но аз… не мога.
— Можете и ще го направите.
— Разберете, не всичко е у мен. Дрънкулките — да, но снощи пак играхме и… хм… късметът ми още не беше проработил.
— Колко?
— Осемдесет лири.
Девлин изсумтя възмутено, сетне извади от джоба си пачка банкноти и ги тикна в ръцете на Сандерсън. Младежът ги прибра охотно, докато Мегън стоеше като гръмната и се чудеше откъде един коняр може да разполага с толкова пари, та да си позволи да ги раздава ей-така.
— Ще занесете парите и всичко останало при мировия съдия още тази нощ. Просто ги оставете в дома му заедно с бележка, че се разкайвате за стореното. Не вярвам това да представлява особен проблем.
— Не, не, още тази нощ ще го направя.
— Добре, защото ако до слуха ми не достигне мълвата, че всичко е било върнато — чуйте добре какво ви казвам, всичко — ще посетя баща ви. Не ми се иска да го правя, на него още по-малко би му се искало да чуе разказа ми, а на вас съвсем няма да ви се иска да понесете последствията. Вярвам, че ме разбирате.
— Напълно. Съжалявам, че ви създадох грижи. Няма да се повтори, кълна се… аз…
Думите замряха в гърлото му, защото Девлин се бе скрил в гората също толкова безшумно, колкото се бе появил. Мегън също побърза да се отправи към мястото, където беше оставила Сър Амброуз. Но през цялото време лицето й бе намръщено. Защо синът на един граф се бе уплашил толкова от един коняр?
22
Сцената между Девлин и младия лорд, превърнал се временно в разбойник, на която Мегън бе станала неволен свидетел, продължи да тормози мислите й по целия път до къщи. Разбира се, лорд Сандерсън би могъл да познава Девлин от къде ли не. Най-близко до ума беше да се предположи, че са се запознали в Шеринг Крос, откъдето идваше Девлин. Но това, че бе работил за дук Ротстън, не обясняваше страхопочитанието, с което се бе държал графският син спрямо него. Нормално бе Сандерсън да сплаши Девлин и да го постави на място, а не обратното.
Естествено, заплахата за разговор с бащата на младежа беше нещо доста сериозно, но Девлин бе прибягнал до нея чак накрая. А може би Сандерсън смяташе, че Девлин още работи в Шеринг Крос и се боеше да не би да разкаже всичко на дука. В крайна сметка, момчето наистина се бе изненадало да го срещне тук, в Девъншър. Освен това Мегън трябваше да признае, че Девлин, коняр или не, притежаваше много властно излъчване, което можеше да бъде доста внушително и дяволски страховито. Самата тя го бе изпитала на собствения си гръб.
И въпреки това в разговора между двамата имаше нещо смущаващо. Мегън бе стигнала вече почти до къщи, когато най-после си даде сметка какво беше то. Сандерсън се бе държал почтително още от самото начало; Девлин се бе държал властно още от самото начало — сякаш ролите им бяха разменени, сякаш Девлин беше господарят, а Сандерсън — слугата. Но това бе напълно необяснимо. Никой не можеше да заема изтъкната позиция в обществото единствено благодарение на службата си в двора на дук, колкото и да е била продължителна. Би могъл да придобие известна надменност и арогантност, но слугата си беше слуга и трябваше да си знае мястото, особено когато се изправеше срещу потомствен лорд.
Пак ставаш снобка.
Но съм права.
Не, просто си дяволски ядосана, задето се оказа, че не той е разбойникът.
Това беше напълно вярно. Мегън наистина бе предвкусвала огромната наслада, с която щеше да разобличи Девлин. Вместо това сега най-вероятно й предстоеше поредното конско за опасностите на нощната езда. Проклетник, защо не можеше да се държи като всеки нормален слуга и да не разпитва по-високостоящите от него?
Ето, пак същото.
Просто се опитвам да се настроя както трябва за срещата със своя мъчител.
Той не е мъчител. Не ти ли е хрумвало, че подобно „конско“ четат само хората, които са загрижени — загрижени за теб и твоето добро?
Ха!
Все едно, най-добре ще е да измислиш подходящо обяснение за излизането си. Или ще му кажеш истината?
Знаеш, че няма. Но може би той още не се е върнал и аз ще мога да прибера Сър Амброуз в обора и да се измъкна незабелязано.