— Какво, да не би вече да не искаш урок по целуване? Или съм сънувал, че снощи ме помоли да те науча?
Само дотам ли се простираха намеренията му? Неочаквано ситуацията разкриваше пред Мегън нови възможности и самата мисъл за това предизвика гореща тръпка в стомаха й.
— Наистина ли вече искаш да ме научиш?
— Ако ми кажеш защо толкова много желаеш да се научиш?
— Не искам бъдещият ми съпруг да остане разочарован от мен — чистосърдечно обясни тя.
За миг й се стори, че Девлин ще се разсмее. Вместо това обаче, той се наведе толкова близо до нея, че устните му се озоваха на милиметри от нейните. Мегън усети мирис на бренди, но не й стана неприятно, защото бе примесен с дъх на слама и мускус.
— Отвори уста, зверче.
За пръв път Мегън нямаше нищо против това обръщение, защото сега то бе произнесено нежно и прозвуча почти ласкаво. А и не можеше да се занимава с това точно в този момент, когато устните му почти докосваха нейните.
— Бавно ли да започнем или искаш да узнаеш какво е истинска целувка?
Сигурно се шегуваше. Какво бяха онези, предишните целувки, ако не са били истински?
— Искам да узная всичко — каза тя.
— Не забравяй, че си го казала, ако това те шокира — предупреди я той миг преди езикът му да проникне между устните й.
Ако не беше останала без дъх, Мегън щеше да извика — не от шок, а заради пороя от неочаквани усещания, които я заляха изневиделица. Кръвта й сякаш кипеше, краката й се разтапяха, вътрешностите й се разпадаха. Беше същото приятно чувство, което бе изпитала и преди, само че стократно по-силно, и тя не знаеше дали ще е способна да го понесе. А после стана още по-лошо.
Тялото му се притисна бавно към нейното и в слабините й потече разтопена лава. От гърлото му се изтръгна дълбок стон и гърдите й откликнаха мигновено, като се втвърдиха. Тогава ръката му се плъзна нежно по тях и сърцето й заби като обезумяло.
— Недей да криеш езика си от мен — промълви Девлин, опрял устни до нейните. — Дай ми го, Мегън. Опитай вкуса ми.
Мегън се подчини покорно, сякаш не притежаваше собствена воля. Но не, всъщност тя искаше да го вкуси. Просто не си беше дала сметка за това преди той да й заповяда да го направи. Но щом можеше да му подражава в целувките, не можеше ли да му подражава и в докосването? Защото Мегън копнееше и за това и този път не дочака Девлин да я подкани.
Когато ръката й се провря помежду им точно както бе сторила неговата преди малко, той се отмести съвсем лекичко встрани, за да я улесни. Това улесняваше и самия него, и Девлин бързо се възползва. Внезапно между ръката му и нейните гърди вече нямаше никакъв плат. Незнайно как, той бе успял да разкопчее блузата й и да плъзне пръсти под камизолата й и на Мегън й се стори, че за пръв път в живота си разбира какво е това огън. Господи, невъзможно бе ръката му да е толкова топла, но тя беше. Невъзможно бе гърдите му под собствената й ръка да са толкова горещи, но те бяха. Снощи Девлин беше казал, че гори и че ще се превърне на пепел. Нима бе говорил истината?
В момента тази опасност не я вълнуваше ни най-малко. Беше замаяна, сякаш падаше, падаше… Божичко, наистина падаха!
Девлин откъсна устни от нейните.
— Проклятие, ние… — Той се стовари по гръб и изръмжа — вероятно защото Мегън се бе стоварила отгоре му. Сетне дообясни ненужно: — …падаме.
И избухна в смях, какъвто тя никога не бе чувала от него — дълбок, гърлен, заразителен. Ситуацията наистина беше повече от смешна. Да паднат на земята в такъв момент! За щастие, бяха се приземили върху купчина все още несъбрана слама. И все пак Мегън не си беше представяла, че един урок по целуване би могъл да завърши по този начин.
Собственият й смях беше не по-малко весел от неговия, а после, когато Девлин се размърда и тя се плъзна от тялото му, избухна с нова сила. Мегън се претърколи по гръб и се хвана за корема. Най-накрая смехът й утихна, но очите й се бяха насълзили и тя започна да рови из джобовете си за кърпичка, с която да ги изтрие. Девлин обаче я изпревари и й подаде своята.
Мегън се възползва от нея и когато я свали от очите си, видя че той се е надигнал на лакът и я гледа усмихнато.
— Това падане не беше част от урока.
Тя също му се усмихна.
— Благодаря, че ми каза. Тъкмо се чудех.
Девлин се засмя, но в същия миг погледът му попадна на разтворената й блуза и в очите му отново блесна пламък.
— В действителност — каза той с омагьосващ глас, — сега позата ни е много по-удобна за целувки. Искаш ли да научиш още?