— Има ли още? — учудено попита Мегън.
— Определено.
— Покажи ми.
Девлин се наведе над нея, но внезапно се спря и тръсна глава, сякаш искаше да избистри съзнанието си. Изведнъж се беше намръщил. — Не, аз… Божичко, трябва да съм полудял. Върви си, Мегън, и то веднага. Урокът свърши.
— Защо? — прошепна тя. Разочарованието й го прониза като острие.
— Защото тази целувка ме зашемети. За момент забравих, че ти си само една целомъдрена и прекалено любопитна госпожичка.
— Да не искаш да кажеш, че си щял да правиш любов с мен? — колебливо попита Мегън.
— Да, по дяволите.
Тя се надяваше това да е единствената причина за отдръпването му.
— Но аз нямаше да ти позволя. Щях да те спра. Ти би спрял, ако те накарам, нали?
— Естествено — надменно заяви Девлин.
— Тогава не съзирам никакъв проблем.
— Така ли? Виж, аз не съм съвсем трезвен — каза той. Сякаш Мегън не бе забелязала.
— Няма значение. — Тя се наведе над него и помоли меко: — Покажи ми.
Девлин изпъшка и я сграбчи в обятията си.
— Дай ми отново езика си. — Мегън се подчини, но този път той не я остави да използва езика си, а го засмука лекичко. После каза: — Това може да се прави и на други места.
— Къде?
Девлин захапа нежно с устни меката част на ухото й и стори с нея същото, което бе сторил преди миг с езика й. Мегън потръпна от удоволствие и промълви:
— Къде още?
Тя се опита да съсредоточи вниманието си върху леките, замайващи движения на устните му, за да предусети посоката им, но не успя, защото бе прекалено погълната от сладостната възбуда, която й причиняваха тези движения. Изведнъж дъхът й секна. Зърното на гърдата й се озова в горещия обръч на устните му, засмукано дълбоко. Нима и това е част от целувката, запита се изумена и леко стресната Мегън. Но не му каза да спре. Господи, не, не искаше да го спира… не още.
Когато след малко почувства по краката си хлад, тя не осъзна, че полата й се вдига. Не обърна особено внимание и когато усети, че долните й гащи се смъкват. Но все пак попита:
— Какво правиш сега?
Устните му отново се впиха в нейните в продължителна, дълбока целувка. Сетне Девлин отвърна:
— Показвам ти всичко. Нали това искаше? Или вече се страхуваш?
— Малко.
— И има защо.
Не беше сигурна какво означават тези думи, но те бяха предизвикателство както към ината, така и към любопитството й.
— Не спирай, Девлин, не още.
Той я целуна отново, и то така, че Мегън изобщо на забеляза кога краката й са останали напълно голи. Но нямаше как да не усети горещите пръсти, промъкнали се между бедрата й. Тя извика изненадано, но устните му заглушиха вика й. И в следващия момент Мегън вече стенеше и го притискаше към себе си, обзета от чувство на неописуема, неизпитвана наслада. Бедрата й се разтвориха сами. Тялото й откликваше на ласките му, без да е способна вече да го контролира. Но не я беше грижа.
— Това… това също ли е част от целувката? — прошепна тя, когато устните му се върнаха първо на шията й, после на гърдите й.
— Да — излъга Девлин без капчица угризение.
— Тогава и аз ли трябва да направя същото?
— Не! — изпъшка той. Знаеше, че няма да може да го понесе.
— Но аз искам.
— Ако го направиш, ще умра.
Мегън също имаше чувството, че ще умре, особено когато Девлин легна върху нея, когато бедрата му разтвориха нейните още повече и когато онези корава част на тялото му се притисна към мястото, което преди малко беше възпламенил с пръсти, и й достави същото прекрасно, неизмеримо удоволствие.
Но изведнъж я прониза остра болка и в това вече нямаше нищо прекрасно. Очите й се отвориха слисано. Как?! Не, не беше възможно. Сигурно тази болка бе причинена от пръстите му, сигурно те я изпълваха така. Но Мегън усещаше ръцете му — и двете му ръце! — върху гърба си, притискащи я силно към тялото му. Господи! Това не беше предвидено!
— Кажи ми, че не правиш любов с мен — извика тя в паника.
Девлин се вкамени, очевидно не по-малко слисан.
— Боя се, че вече е твърде късно.
— Но… не, не можеш!
— Съжалявам, Мегън, но непоправимото вече е факт.
Мисълта за всички ужасяващи последствия светкавично превърна шока й в ярост.
— Няма да се омъжа за теб.
Едва ли това бе най-подходящото нещо, което можеше да каже на човек, току-що плюл на всичките си принципи и скрупули.
— По дяволите, и без това не смятах да те моля…
— Чудесно!
— …но сега се налага.
— Е, какъв късмет за теб, че вече имаш отговора ми — жлъчно отвърна тя. — А сега се махни от мен.
Главата му се отпусна върху гърдите й със стон.
— Не мога, Мегън.
Неговите проблеми изобщо не я вълнуваха.