Мегън изтръпна, убедена, че Девлин ей-сега ще нахълта в трапезарията. И Девлин не я разочарова. Само с няколко крачки той стигна до нея и се надвеси заплашително над главата й. И въпреки отчаяното си желание да избегне тази среща, тя трепна радостно и жадно впи поглед в него.
— Казала си й?
Мегън разбра.
— Не за това — отвърна тя с яростен шепот. — За другото.
— Кое друго?
— За това как ме… напердаши по задника.
— Ох! — възкликна Девлин. Гневът се изпари от изражението му и — невероятно, но факт — се замени с неподправена загриженост. — Добре ли си, Мегън?
— Разбира се — смутено отговори тя.
— Трябва да поговорим.
— Не.
— Не можеш да ме отбягваш вечно.
Тези думи бяха произнесени с такава категорична увереност, че Мегън вдигна глава и каза с цялото упорство, на което бе способна:
— В действителност мога — поне докато се омъжа… За някой друг.
Отговорът й никак не му допадна; нещо повече — толкова го разяри, че Мегън потръпна. Но Девлин не каза нищо. Вместо това си тръгна, като се спря само за миг, за да изръмжи на вкаменената до вратата Тифани:
— Тя си го заслужаваше.
— Господи, не мога да повярвам! — изпъшка Тифани, когато затръшна вратата зад гърба му. — Това ли е поведението, което си била принудена да търпиш?
— Непрекъснато.
— Трябвало е да го уволните по-рано, независимо от всички клаузи в договора.
Мегън седна, обзета от някакво странно униние, което я караше да се чувства така, сякаш всеки миг ще избухне в плач.
— Той не е уволнен — промълви тя безизразно.
— Не говориш сериозно! Какво, за бога, си мисли баща ти?
— Баща ми не знае нищо. Не съм му казвала.
— Мегън! Какво си мислиш ти, тогава? Ако това не е достатъчно основание за уволнение, че и за нещо повече…
— Дори ако наистина съм си го заслужила?
— Да, дори да е било така. Не е негова работа да те наказ… Наистина ли си го заслужаваше?
— Донякъде… да. Вече ти казах, че той е много загрижен за мен и че побесня, когато разбра на каква опасност съм се изложила в онази нощ.
— В онази нощ? Нощта, когато си го проследила, така ли?
— Същата.
— И не ми спомена нищо за това, когато ми разказа какво се е случило? — укорително възкликна Тифани.
Мегън се чувстваше все по-зле и по-зле. Накрая не издържа и заплака.
— И сега не исках да го споменавам — злощастно изхлипа тя. — Не се гордея с това, че са се отнесли с мен като с дете.
— О, Мег, недей — разкаяно каза Тифани. — Не биваше да си пъхам носа в тази работа.
— Не ставай глупава — тросна се Мегън. — За какво друго са приятелите, ако не да си пъхат в носовете в тези работи?
Минаха няколко секунди, преди двете да се разсмеят на тази глупост. Мегън избърса с ръка сълзите си и добави:
— Девлин просто се опита да ми отвори очите за това какви ужасни неща могат да се случат, когато човек безразсъдно пренебрегва добрия стар здрав разум.
И защо не му обърнах по голямо внимание, запита се тя горчиво. Но вътрешният й глас беше потънал в подозрително мълчание. А седмица по-късно Мегън не можеше повече да си затваря очите пред истината. В крайна сметка съдбата все пак се беше оказала жестока.
26
Девлин се гмурна под водата и преплува цели два пъти малкото езерце, преди отново да покаже глава, за да си поеме въздух. Беше придобил навика да идва тук всяка сутрин, защото откакто Мегън бе престанала да ходи на езда, по това време на деня просто не можеше да стои в конюшнята. Не понасяше мисълта, че бе пропъдил Мегън не само от собствената й конюшня, но и от дома й. Не понасяше угризенията, които тя го караше да изпитва, без всъщност да е чак толкова виновен. Но най-вече не понасяше това, че съвсем бегло си спомняше какво изобщо се бе случило. Ако самата Мегън не бе потвърдила смътните му спомени онзи единствен път, когато успя да се срещне с нея в дома на приятелката й, Девлин можеше все още да е убеден, че е сънувал всичко.
Но не беше сънувал. Бе правил любов с Мегън Пенуърти. Беше неземно хубаво… докато не проникна в нея и не осъзна какво върши, както, впрочем, бе осъзнала и тя. Шокът бе разрушил прекрасното изживяване и за двама им. Дори оргазмът на Девлин — неконтролируем и вече нежелан, — беше ужасен, най-лошият, който някога бе имал. А би могъл да бъде най-хубавият, усещаше го инстинктивно.
Но това изобщо не биваше да се случва. Беше се борил с чувствата си още от мига, в който я видя за пръв път, и то с възхитителен успех, или поне така си мислеше. И ако в онзи ден не бе отровил кръвта си с толкова бренди, със сигурност щеше да настоява Мегън да напусне конюшнята, вместо просто да й го предлага. Но, разбира се, той нямаше да се опита да се удави в алкохол, ако самата тя не го бе побъркала от желание предишната нощ.