— Трети?
— Ходих дотам пет пъти. За бога, трябваше да се придържам само към проклетия път, а и Сър Амброуз копнееше не по малко от мен за бесен галоп.
Тифани завъртя отчаяно очи.
— Та, както казвах — върна се на въпроса Мегън, — при третото ми връщане от селото ми хрумна какво мога да направя, за да натрия носа на Офелия Такъри по възможно най-грандиозния начин. И точно това ще направя.
Тифани мигновено застана нащрек.
— Не си размислила отново над предложението да я фраснеш по носа, нали?
— Не — каза Мегън с усмивка, после продължи триумфално: — Ще построя къща, два пъти по-голяма от нейната и ще стана новата първа дама на областта. Това ще й смачка фасона.
— А-ха, и как предвиждаш да стане това?
— Много просто. Ще се омъжа за дук.4
— О, да, това ще свърши работа. И кой дук по-точно имаш предвид?
— Ротстън, естествено — заяви Мегън. — Той е единственият, когото познаваме.
Тифани скочи на крака, защото след като приятелката й вече бе решила и кой ще е дукът, това явно не бе само приумица. Изведнъж я обзе тревожното подозрение, че Мегън може да говори сериозно.
— Изобщо не го познаваме. Ако си спомняш, той отсъстваше от Шеринг Крос, когато бяхме на чай у баба му. Единствената причина, поради която въобще припарихме в неговото имение, бе тази, че баща ти имаше някакво бегло познанство с вдовстващата дукеса и се беше възползвал от него, за да я помоли за съвет, когато търсеше подходящ кон за подарък за дванадесетия ти рожден ден.
— И по волята на провидението тя ни покани да си изберем един от личната конюшня на дука.
— Провидението? Та те имаха стотици коне. За нея е било удоволствие да се отърве поне от един.
Мегън се наведе напред, за да прошушне думата, за която една дама не биваше да знае нищичко:
— Тези коне са заплодени в коневъдната ферма на Шеринг Крос. Естествено е дукесата с радост да се съгласи да продаде един от тях. — После се облегна отново назад и добави: — Ето, вече имаме нещо общо помежду си — конете.
— Имаме? Искаш да кажеш — ти и дука? Божичко, Мегън, не говориш наистина сериозно, нали?
— Говоря напълно сериозно. — Мегън се усмихна въодушевено. — Само си представи, Тиф: един великолепен файтон, украсен с герба на дука, се приближава към нашата църква, а графинята и трите й все още неомъжени щерки са взират жадно в него. Тогава отвътре се появява твоята любима приятелка, под ръка с най-красивия мъж, когото човек може да си представи. Разбира се, аз ще проявя достатъчно снизходително великодушие и ще поздравя графинята с „добър ден“, дори ще й представя съпруга си, дука. И ще бъда така добра да не забележа, че ченето й е увиснало втрещено.
— Наистина ще бъде увиснало — засмя се Тифани, запленена от приятната фантазия. — О, това би било съвършеното отмъщение. — Сетне въздъхна драматично. — Де да беше възможно.
— Възможно е — тихо отвърна Мегън. — И аз смятам да се погрижа да се осъществи.
Тифани с ужас съзря на лицето на приятелката си познатото дебелоглаво упорство.
— Чакай малко. Дай поне да помислим реалистично. Ако наистина искаш да се омъжиш за мъж с благородническа титла, ще ти намерим някой симпатичен виконт. А може дори и лорд. Да, това не е напълно невъзможно. И тогава ще се изравниш с лейди О… Недей да ми клатиш глава, по дяволите!
— Тифани, ако въобще падна чак дотам, че да се омъжа заради титла, ще го направя само за най-висшата.
— Тогава не падай.
— Вече реших да го сторя. И колкото повече мисля за това, толкова повече ми харесва идеята да бъда дукеса.
Тифани изпъшка.
— Защо все на мен се пада да бъда лошата? Добре, чуй сега какви са фактите, Мегън. Сред твоите предшественици може и да има някой лорд…
— Преди четири поколения; плюс един-двама барони.
— Няма значение, ти си оставаш просто дъщерята на един провинциален ескуайър. Дуковете имат право да сключват брак дори с кралски особи. Те не се женят за дъщери на земевладелци.
— Ротстън ще се ожени. И защо не? — упорито отвърна Мегън. — Без друго е невероятно богат. Бракът не може да му донесе нищо повече от това, което вече притежава, така че той няма защо да търси жена с титла. Възможно е дори да иска да се ожени по любов, а един дук със сигурност може да прави каквото си поиска. По една случайност моят произход ме прави приемлив вариант за съпруга. Разбира се, Ротстън би могъл да се ожени и за нещо по-добро от дъщеря на ескуайър, но на него няма да му пука за това, защото ще е влюбен в мен, при това до уши, помни ми думата. Знаеш защо, нали? Заради това мое проклето лице. До сега не ми е донесло нищо друго, освен мъка и е крайно време да си плати за всичко, като ми спечели дука.