— Вече каза предостатъчно, зверче — прекъсна я хладно Девлин. — Цялото това самосъжаление ми действа на нервите. Хрумвало ли ти е поне за миг, че и аз може да съм имал други планове за живота си, които не включват теб? Случвало ли ти се е някога да мислиш за някой друг, освен за себе си и за това какво ти искаш?
Беше несправедлив и го знаеше. Онова, което му бе казал Тайлър за нея, показваше че Мегън също е способна да зачита чувствата на другите. Но фактът, че възможността да се омъжи за него я докарваше почти до истерия, разбиваше гордостта му на късчета. Разбира се, от нейна гледна точка той стоеше по-долу и от благородниците без титла и следователно бе повече от неподходящ за жених. И ако действително беше този, за когото се представяше, тя би била напълно права.
Девлин знаеше, че би трябвало да й каже истината, която би превърнала нещастието й в радост. Как не! Мегън бе поискала да задоволи сексуалното си любопитство тъкмо чрез коняря. И тъкмо за него трябваше да се омъжи, по дяволите.
Това, че беше дръзнал да я критикува, я бе накарало да впери в него сърдит поглед и да се зачерви от гняв.
— Кой казва, че ще се омъжа за теб? — попита тя. — Имаш ли представа колко джентълмени от тази енория са искали ръката ми?
— Да, а ти си ги отблъснала до един.
— Което не означава, че не мога да променя решението си, нали? Така че спокойно можеш да осъществиш великите планове за живота си. Нямам намерение да ти създавам спънки.
Изглеждаше толкова искрена, че Девлин се ядоса достатъчно, за да я сграбчи и да я разтърси отново.
— Изобщо не ти отива да се правиш на самопожертвователна, зверче. Освен това няма да се омъжиш за никой друг, след като носиш моето дете. Ще отидем в Гретна Грийн.
— Какво?!
— Баща ти ще ни даде благословията си, когато поговоря с него.
— Не, няма. Ти си полудял!
— Това ще придаде на брака ни известна романтика. Трябва, зверче. В противен случай ще влезеш в устата на всички.
— Така или иначе ще вляза, задето съм се омъжила за коняр.
— Значи си съгласна?
— Не съм казала това — изпъшка Мегън. — Не искам да живея в конюшня.
— Ще живееш там, където живея аз.
— Предполагам, че бихме могли да се съберем в моята стая.
— Няма да се преместя в къщата на баща ти! — отсече той с тон, който не търпеше никакви възражения.
Но Мегън продължи, сякаш не бе чула и дума.
— Освен това, хм, ще ни излезе доста скъпо, но можем да оправим облеклото ти. И… о, какъв е смисълът? Никой не би се заблудил чак толкова, че да те помисли за благородник. Та ти си такъв грубиян. Чуваш ли се въобще какво говориш?
— Вече започвах да си мисля, че съм единственият, който го прави — сухо отвърна Девлин.
— Аз само се опитвам да намеря някакъв компромис, а ти не ми позволяваш.
— Не, ти просто се придържаш към отвратителния си навик да смяташ, че всичко може да стане така, както ти се иска. Мъчно ми е да ти го кажа, Мегън — Гласът му обаче изобщо не звучеше наскърбено, — но съпругата върши онова, което й нареди мъжът, а не обратно.
— Което е достатъчно основание да не мога да се омъжа за теб. Ако ме обичаше, би правил всичко възможно, за да съм щастлива. Но ти не ме обичаш и ще ме направиш нещастна.
— Няма да те направя нещастна — изръмжа Девлин, стиснал здраво зъби. — Ще те направя своя съпруга. Не е едно и също!
— В твоя случай ще бъде — заяви Мегън с вбесяващо упорство.
Той свали ръце от нея преди наистина да е сторил нещо разтърсващо.
— Прибери се у вас, Мегън. Приготви си багажа. Ще отпътуваме веднага след като се срещна с баща ти.
— Значи наистина говориш сериозно? — възкликна тя някак изненадано. — Наистина мислиш, че можеш да получиш позволението на баща ми да се ожениш за мен? Ти си мечтател, Девлин. Татко ще се съгласи само ако аз му кажа, че искам да стана твоя съпруга. Детето няма да повлияе на решението му, ако разчиташ на това. Той ще ми намери друг съпруг.
— Тогава защо не оставим въпроса в неговите ръце? Ако той се съгласи, ще се омъжиш за мен.
Очите й се присвиха подозрително.
— Нали не си намислил някак си да го принудиш да се съгласи, както принуждаваш мен?
— Не те принуждавам, дявол да те вземе! — Мегън изсумтя презрително, сякаш искаше да каже, че думите му само потвърждават нейните, затова Девлин продължи по-спокойно: — Нямам намерение да насилвам баща ти. Е, споразумяхме ли се?