— Има нещо, което не разбирам. Какво може да си казал на баща ми, за да го направиш толкова щастлив от бъдещия съюз между нас?
Той дори не благоволи да отвори очи.
— Казах му, че те обичам, естествено, и че единственото ми желание е да те направя безумно щастлива.
Думите му пронизаха сърцето й като кинжал, защото Мегън знаеше, че не са верни.
— Не виждам нищо смешно.
— Това е един от проблемите ти, зверче. Имаш отвратително чувство за хумор.
— Е, добре, чух шегата ти — доста безвкусна, между другото. Сега отговори на въпроса ми.
— Казах му истината, Мегън…
— Че си ме прелъстил?
— Струва ми се, че беше точно обратното.
— Не беше! — възмутено възкликна тя.
Девлин отвори едното си око и попита:
— Аз ли поисках уроци по целувки?
— Тъкмо това имах предвид и аз — жлъчно отбеляза Мегън. — Исках уроци по целувки, а не по онова, другото.
Той въздъхна.
— Аз поех отговорността за своята вина. Ти обаче очевидно нямаш подобни намерения.
— Защо да имам, когато вината е изцяло твоя?
— Както желаеш — уморено отвърна Девлин и отново затвори очи.
В продължение на няколко минути Мегън помълча мрачно, сетне каза:
— Все още не си отговорил на въпроса ми.
— Може би защото разговорите с теб са твърде вбесяващи, за да имам нерви да издържа докрай. — Когато тя не каза нищо, Девлин отвори очи и видя, че се е загледала унило през прозореца. — Проклятие! — изруга той. — Какво, по дяволите, смяташ, че съм му казал? Признах му, че си бременна от мен. Слава богу, баща ти е от хората, които твърдо вярват, че детето трябва да бъде с двамата си родители — с двамата си истински родители — така че прие охотно предложението ми за брак. Естествено, той би предпочел първо да се състои сватбата, но разбира, че понякога се случва и обратното.
— Необходимо ли беше да му казваш за бебето?
— Ти бе тази, която смяташе, че бебето няма значение, че баща ти просто ще ти намери друг съпруг. Е, сбърка, Мегън. Той предпочита да се омъжиш за бащата на своето дете. Да, необходимо беше да му кажа за бебето, защото трябваше да хвърля светлина върху причината за прибързаната ни сватба.
— Но това не обяснява защо татко беше толкова щастлив — измърмори Мегън.
Девлин сви рамене.
— За разлика от някои хора, чиито имена ще се въздържа да спомена, ескуайърът ме харесва. Той не е недоволен от избора ти.
— Не съм те избрала аз.
— Струва ми се, че той не смята така — предвид на положението ти.
Тя не отвърна нищо, но се втренчи в него с толкова ненавист, че Девлин предпочете да затвори очи, за да избегне погледа й. Мегън отново потъна в мрачното си настроение.
Не така си бе представяла своята сватба. О, да, мъжът на нейните мечти седеше срещу нея — най-красивият мъж, когото бе срещала някога. Дотук всичко беше наред, дори надминаваше представите й. Освен това той бе твърдо решен да се ожени за нея. Това също беше хубаво. Тогава защо бе нещастна, вместо да ликува?
Защото той не ме обича.
А има ли в теб нещо, достойно за любов? Особено напоследък?
Пак ли заставаш на негова страна?
Да не би да отричаш, че откакто той се появи, се държиш като най-проклетата кучка?
Възможно е, но той сам ме предизвиква да се държа така. Нали не си забравила всички онези случаи, в които ме е обиждал, наранявал или по друг начин ме е карал да побеснея от яд? И не само това. Трябва ли да съм доволна, задето Девлин се жени за мен по принуда?
Не чух самият той да се е оплакал от това, докато ти не се нахвърли върху него с ожесточените си обвинения. Не вярвах, че ще направиш подобно нещо.
Нямаше, ако знаех, че разбивам само собствения си живот. Но не искам да нося отговорност за разбиването и на неговия.
Не мислиш ли, че той би изглеждал малко пo-ядосан, ако смяташе, че разбиваш живота му?
Да, това би трябвало да бъде нормалната му реакция, нали? Но кога Девлин се е държал нормално?
Напоследък ти също не се държиш нормално. Дори не искаш да си признаеш, че всъщност получаваш точно това, за което копнееше — него.
Мегън изсумтя на глас без да съзнава, затова се изненада защо Девлин изведнъж рязко отвори очи и я погледна с вдигнати вежди.
— Какво? — сърдито попита тя. — Нямаш ли си друга работа, ами си ме зяпнал?
Непредизвиканата атака кой знае защо го развесели.
— Опитвах се да поспя, но ти, изглежда си твърдо решена да ми попречиш. Да не би да ти е скучно, Мегън?
— Разбира се, че не. Водя много интересен разговор със себе си.