— … не те очаква нищо добро, ако ми кажеш, че го няма, защото дяволски добре знам, че е тук. Изпратил съм шпиони да наблюдават къщата денонощно и да ме информират за пристигането му, така че се махни от пътя ми, Джон!
Мегън зави по коридора, водещ към кабинета на съпруга й точно навреме, за да види как Девлин отваря вратата и да чуе как пита меко:
— Мен ли търсиш, Фреди?
— Значи най-после престана да се криеш, а? — разярено извика Фредерик Ричардсън. — И къде, по дяволите, беше, Дев, та никой от проклетите преследвачи, които пратих по петите ти, не можа да те открие? В Америка?
— Би трябвало да ме познаваш достатъчно добре, за да знаеш, че не бих се подложил отново на кошмара на морската болест за нищо на света — дори и за да спася скапаната ти кожа.
— Моята кожа? — възкликна маркиз Хемпдън с очевидно възмущение. — Да не забравяме кой кого смята да застреля.
— В такъв случай, носиш ли си пистолета? — Девлин продължаваше да демонстрира подчертана липса на интерес към проблема, което караше Мегън да изпитва подчертана тревога.
— Да, за бога… Трябва да е някъде тук…
Докато Фреди претърсваше джобовете си, Девлин пристъпи напред и го цапардоса толкова внезапно и силно, че маркизът се просна на земята.
— Струва ми се ти го дължах — каза Девлин и в тона му най-после се долови някакво чувство, в случая — задоволство.
— Как не!
— Как да! И нямам предвид оня жалък удар, който ми нанесе с юмрук. Не можеш дори да си представиш какво ми костваха обвиненията на сестра ти и твоят тъпоумен инат. Ако не беше проклетият ти нрав, ако не трябваше да мине малко време, за да се укротиш, никога нямаше да отида в Девъншър. Ти си виновен, задето сега съм толкова нещастен. Хиляди благодарности! — И след като вече бе демонстрирал предостатъчно чувства, Девлин се върна в кабинета, като затръшна вратата зад гърба си.
— Какво, по дяволите, искаше да каже? — попита Фреди, като се изправи на крака.
— Не бих могъл да знам, милорд — отвърна Джон, но си позволи да изкаже предположение: — Може би има предвид затрудненията, които изпитва във връзка с приспособяването си към семейния начин на живот.
— Семеен начин на живот? — шокирано възкликна Фреди.
— Семеен?! Не е възможно!
— Уверявам ви, че…
Фреди не дочака икономът да довърши. Вместо това връхлетя в кабинета на Девлин без дори да почука. Мегън, от своя страна, се обърна и се отдалечи незабелязано, изпаднала в ужас. Значи на съвестта й тежеше не само провалянето на живота на Девлин. Току-що бе узнала, че освен това го е направила нещастен.
— Как смееш да се жениш за друга, когато сестра ми…
— Е лъжкиня, Фреди — рязко го прекъсна Девлин, който тъкмо си сипваше в една чаша солидно количество бренди. — Кога най-после дебелата ти глава ще го проумее? Мили боже, минаха вече два месеца! — Той явно размисли, защото остави чашата и взе бутилката със себе си на бюрото. — Сабрина още ли не си е признала?
— Какво да си признае? — извика Фреди, зачервен от гняв.
— Тя продължава да твърди, че си я прелъстил.
— Защо тази малка… От Дъчи разбрах, че още не се е омъжила. Ако ми кажеш, че си чакал да се появя и да проявя почтеност, мисля, че отново ще те ударя.
Фреди трепна, потърка челюстта си и се отпусна в едно от креслата срещу бюрото на Девлин.
— По-добре недей. Не, не съм чакал това. Дори й намерих жених. Карлтън е затънал до гуша в дългове и затова на драго сърце се съгласи да се ожени за нея. Сватбата щеше да се състои в тесен кръг другата седмица.
— Щеше?
— Миналата седмица тя пометна и затова отмени годежа.
— Пометна ли? — Девлин се намръщи. — Значи наистина е била… Почакай, Фреди — каза той подозрително. — Ти видя ли как стана това или тя просто ти каза, че е пометнала?
— Хм, в действителност тя ми го каза, но беше много разстроена по този повод.
— Те всички владеят до съвършенство изкуството да плачат за щяло и нещяло. Още ли не си го разбрал?
— Не ставай циничен, дяволите да те вземат — възнегодува Фреди. — Нямам причина да се съмнявам в нея, Дев.
— Освен тази, че аз съм най-добрият ти приятел и че ти казах, че никога не съм я докосвал.
— Проклятие, тя ми е сестра. Ти какво би направил на мое място?
— Нямаше да повярвам толкова прибързано на една отявлена и изпечена мошеничка, каквато, както дяволски добре знаеш, е Сабрина. И щях да имам малко повече вяра в приятеля си, който няма навика да прелъстява невинни девици… по-точно нямаше — измърмори накрая под носа си Девлин.
Фреди скочи на крака.
— Чух те. Кого още си прелъстил?
— Нямах предвид проклетата ти сестра, на която, между другото, ще извия врата, ако само ми се мерне пред очите. А ти… Най-сериозно обмислям дали да не пратя моите секунданти при теб.