Annotation
Вдъхновен от реални събития роман за живота на един визионер, изиграл ключова роля в изграждането на модерното общество.
Млад мъж пристига в най-луксозния хотел в Лисабон, за да види умиращия си баща. Калуст Саркисян е изпаднал в кома и когато идва за кратко в съзнание, иска да се сбогува със сина си. За изненада на Крикор, баща му със сетни сили посочва към купчина листове и изрича последните си думи: Какво е красотата?
Арменецът взема листовете, за да открие, че това са мемоарите на баща му, озаглавени „Мъжът от Константинопол“. Крикор трескаво започва да чете и попада в напълно непознат свят — Константинопол в залеза на Османската империя. В този период на религиозно напрежение и динамични промени малкият Калуст израства, заобиколен от красотата на града на Босфора. Момчето развива силен естетически усет, но преди да се отдаде на изкуството, Калуст трябва да се докаже като далновиден предприемач. Той не просто натрупва състояние, а се нарежда сред най-богатите хора в Европа.
Историята продължава в страниците на „Милионерът в Лисабон“.
Пролог
ПЪРВА ЧАСТ
I.
II.
III.
IV.
V.
VI.
VII.
VIII.
ВТОРА ЧАСТ
I.
II.
III.
IV.
V.
VI.
VII.
VIII.
IX.
X.
XI.
XII.
ТРЕТА ЧАСТ
I.
II.
III.
IV.
V.
VI.
VII.
VIII.
IX.
X.
XI.
XII.
XIII.
XIV.
XV.
XVI.
XVII.
XVIII.
Епилог
notes
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
32
33
34
35
36
37
38
39
40
41
42
43
44
45
46
47
48
49
50
51
52
53
54
55
56
57
58
59
60
61
62
63
64
65
66
67
68
69
70
71
72
73
74
75
76
77
78
79
Въпреки че е художествена измислица, романът е вдъхновен от реални исторически събития.
CAMÔES INSTITUTO DA COOPERAÇÂO Е DA LiNGUA PORTUGAL MINISTÉRIO DOS NEGÔCIOS ESTRANGEIROS
REPÚBLICA PORTUGUESA CULTURA DEREÇAO-GERAL DO LIVRO, DOS ARQUIVOS E DAS BIBLIOTECAS
Obra publicada com o apoio do Instituto Camôes — Instituto da Cooperaçào e da Lingua, I.P
Funded by the Direçâo-Geral do Livro, dos Arquivos e das Bibliotecas
José Rodrigues dos Santos
Оригинално заглавие: O HOMEM DE CONSTANTINOPLA
Copyright © José Rodrigues dos Santos/Gradiva Publicaçôes, S.A., 2013
МЪЖЪТ ОТ КОНСТАНТИНОПОЛ
Жозе Родригеш душ Сантуш
Португалска, първо издание
© ИЗДАТЕЛСКА КЪЩА „ХЕРМЕС“, 2016 г.
© Дарина Бойкова Миланова, преводач
© Даниела Атанасова, отговорен редактор
© Ана Цанкова, компютърна обработка
© Атанаска Парпулева, коректор
© Мариана Кръстева Станкова, художествено оформление на корицата
© Печатница „Алианс Принт“ ЕООД
ISBN 978-954-26-1633-7
Ha фондация „Гулбенкян“ за всичко,
което ни е дала.
Всеки следва отредената му участ
и стреми се към съдбата, която желае,
но невинаги следва стремежа,
нито желае отредената му участ.
Фернандо Песоа
Пролог
НИКОЙ НЕ ЗАБРАВЯ ДЕНЯ, В КОЙТО Е ЗАГУБИЛ БАЩА СИ. Казват, че именно в този момент ставаме възрастни и бъдещето ни се поверява като ключ от голяма къща, която най-сетне сме наследили. Преструваме се, че сме господари на живота си, но липсата на родителите не ни дава нищо друго освен самотата на хора, оставени на произвола на съдбата си.
Преживях тази трагедия в много странен момент — един от онези следобеди, в които всичко сякаш се случва едновременно, сякаш бог си играе с нещастието ни, отнемайки с едната ръка онова, което ни е дал с другата. Е, такъв е животът. Преминаваме през годините като упоени — сомнамбули, блуждаещи в някакъв сън, чиито граници едва различаваме, изгубени в лабиринт от загадки, които скриват пътищата пред нас. Изведнъж, като с вълшебна пръчка или вероятно заради грешно магическо движение, събитията се ускоряват и всичко се случва много бързо.
Така и стана през онзи ден, когато влязох в луксозния хотел, който се помещаваше в малък дворец някъде в западните покрайнини на Европа. Прекосих фоайето като заловено животно — нервен и потиснат, примирен с бъдещето си, което усещах несигурно. Пътуването до Лисабон беше изтощително и когато най-сетне се отпуснах на канапето, след като бях говорил с лекаря и се бях качил до първия етаж, за да видя умиращия си баща, се почувствах така, сякаш не мога да стана повече. Възглавниците бяха толкова меки, а и аз бях страшно изморен. Огледах се наоколо и вдишах спокойната атмосфера на хотела. Салонът бе обзаведен изискано, както винаги, но признавам, че онова, което ме очарова най-много, бе мекият килим, в който краката ми потъваха с несравнима наслада.