— Сигурен ли сте?
Жестът с ръка на Хендрик ван Тигелен беше ясен и категоричен.
— Абсолютно.
Момичето поклащаше чувствено бедра напред-назад, първо бавно, после все по-бързо, завъртя се във френетичния ритъм на музиката и тъкмо когато ударите на барабаните на оркестър „Мабил е Шадоар“ забиха финала, тя хвана дългите си яркочервени поли и безсрамно ги повдигна, разкривайки голите си бедра. Сред публиката избухнаха мощни викове и подсвирквания. Всички бяха изпаднали в истински екстаз. Момичето се обърна с гръб към тълпата, наведе се и отново вдигна полата си, показвайки дупето си, преди да напусне сцената тичешком под съпровода на бурни аплодисменти.
— Merci, mesdames et messieurs![60] — извика издокараният във фрак и цилиндър водещ, който мигновено изникна на сцената. — Това бяха очарователната мадмоазел Клер и нейният канкан, специално за нашите гости! — Той махна театрално с ръка. — А сега „Мулен Руж“ с гордост представя госпожиците от Дяволската механа!
Музикантите отново засвириха канкан и група танцьорки, облечени като дяволици с червени костюми и дълги опашки, изпълниха сцената, запристъпваха грациозно в синхрон, изпълнявайки красива хореография.
— Онази там!
Калуст посочи една от танцьорките; беше червенокоса, с младо, свежо лице. Не беше на повече от седемнадесет години. Седнала до шефа си в най-близката до сцената ложа на „Мулен Руж“, мадам Дюпре насочи бинокъла си към момичето.
— Коя? Втората от последната редица?
— Да, червенокосата с луничките.
Асистентката наблюдава лицето ѝ около минута, за да го запомни добре, и когато реши, че е готова, стана от мястото си, взе букета с цветя и кутийката с диамантения пръстен, който бе купила същата сутрин от магазина на „Картие“ на Шан-з-Елизе, и хвърли последен поглед на шефа си.
— Ще се погрижа — увери го тя. — Трябва да съм в гримьорната, когато напуснат сцената.
— Ако приеме, не забравяйте, че я искам красива — напомни той, защото винаги мислеше за подробностите. — Облечете я в най-доброто на Кало Сьор, ясно ли е? Бюджетът ще покрие всички разходи.
— Не се тревожете. Когато се върнете в Париж следващия месец, всичко ще бъде по ваш вкус.
Мадам Дюпре напусна ложата и остави Калуст сам. Арменецът отпи от шампанското си и се взря в червенокосата, която скачаше на сцената. Дали малката щеше да се съгласи? Фактът, че бе танцьорка в „Мулен Руж“, означаваше, че бе наперено момиче, отворено за нови предизвикателства. Освен това диамантеният пръстен, щедрото месечно възнаграждение, роклите от най-добрата модна къща в Европа — Кало Сьор, и безгрижният живот в луксозен апартамент в Риц със сигурност щяха да я убедят. Всяка от тези танцьорки би дала всичко за такава възможност. А от тях той искаше само едно. Телата им.
VIII.
ГЛАСОВЕТЕ HA ПРОДАВАЧИТЕ HA ВЕСТНИЦИ В ХАЙД ПАРК привлякоха вниманието на Калуст. Както всеки ден в този час, арменецът бе излязъл за сутрешната си разходка. Когато мина покрай младежите с вестниците, се смая от новините, които те подвикваха, размахвайки сутрешните ежедневници.
— Кланета в Русия! — провикваше се единият. — Мюсюлмани убиват християни! Прочетете повече в „Таймс“!
— Само в „Дейли Телеграф“! Татарите унищожават Баку! Всичко в „Дейли Телеграф“!
Потресен от новините, разгласявани от вестникарчетата, Калуст се приближи и им даде шепа монети. Зашеметен от всички тези думи, той се подпря на бастуна си и с неуверена стъпка се заклатушка към най-близката скамейка, за да прочете вестниците. Новините бяха направо смазващи.
Цяла Русия се тресеше от стачки и сблъсъци. В интерес на истината това не го изненада. Вече от няколко години напрежението ескалираше, а само преди няколко месеца, през декември 1904-та, ситуацията излезе от контрол, когато бунт и убийства пред Царския зимен дворец в Санкт Петербург предизвикаха бурни протести в цялата страна. Недоволството стигна дори до Кавказ и отново блокира работата по петролните терени в Баку. Новото, което вестниците съобщаваха, бе, че руското управление, в страха си от протестиращите в Баку, раздало оръжие на татарите мюсюлмани. Резултатът се оказал катастрофален. Татарите се обърнали срещу арменците и убили хиляди.
— Глупак! — извика Калуст, докато четеше. — Този цар е истински глупак!
„Дейли Телеграф“ пишеше, че петролните терени в Баку са били унищожени от татарите, но не съобщаваше повече подробности. Калуст нетърпеливо разлисти „Таймс“, за да научи повече, но и там нямаше подробности. За сметка на това, за отвличане на вниманието имаше обширна статия за Руско-японската война, избухнала предишната година по вина на царя и превърнала се и поредната катастрофа за Москва. Руснаците бяха изгубили Порт Артур, Балтийският флот бе потопен при Цушима, а войската им бе дала осемдесет хиляди жертви при Мукден. Пишеше още, че екипажът на броненосеца „Потьомкин“ вдигнал стачка сред редица други демонстрации в Севастопол, Владивосток, Кронщат и хаосът бе обхванал цялата страна.