Остави куфара на леглото и със същото решително изражение, както го бе учила мис Брокуей, се приближи до прозореца и подозрително надзърна навън. Беше толкова безстрашен! Долу видя майка си да влиза в колата и я наблюдава, докато не напусна училището през портала. В този миг се върна в действителността. Осъзна, че случващото се не беше игра на възрастни, а жестоката действителност. Майка му си бе заминала и го бе оставила сам. Изведнъж се почувства ужасно самотен и когато се обърна към домакинката, усети лицето си мокро от сълзи.
Първите дни в Орли Фарм бяха тежки, най-вече защото не бе свикнал да живее далеч от семейството си. Не му помогна дори и мъжката му гордост. Родителите му го посещаваха през почивните дни и това бяха най-щастливите часове в училището, но постепенно свикна с новата обстановка и живота в интерната.
Не бе лесно да си намери приятели. Арменското му лице се отличаваше от останалите русоляви съученици и те го намираха за странен. Освен това имаше смешно име и не участваше в груповите занимания — изрична заръка на баща му, която включваше и крикета, а това му пречеше да се сближи с другите. Но Крикор успя да се справи. След известно време бе приет като кротък ексцентрик и дори се сприятели с Роджър — ирландско момче с луничаво лице и много рижа, щръкнала коса. Двамата станаха неразделни. Роджър помагаше на Крикор по латински — най-слабия му предмет, а той му се отплащаше със знанията си по френски — дисциплината, в която превъзхождаше всички в училище, благодарение на мадмоазел Клеманс — неговата бавачка от детството.
Тази дружба обаче невинаги вървеше добре. Една сутрин Роджър помоли Крикор за помощ, за да провери съчинението му по френски, озаглавено Promenade sur les Champs Elysees [63]. В текста имаше толкова правописни и граматически грешки, че Крикор счете за невъзможно да го поправи и реши да го напише наново. Писмената работа беше предадена и всичко изглеждаше наред.
Следващият понеделник обаче, още в началото на часа, господин Браун изправи Роджър пред дъската и започна да му задава въпроси по съчинението пред целия клас.
— Още от второто изречение на перфектната ви работа останах силно впечатлен! — отбеляза загадъчно той. Сведе поглед към листа, който ученикът му бе предал, и намести очилата си.
— Чуйте този съвършен изказ! — Прочисти гърлото си и прочете с най-добрия си френски акцент: Le tout dans un ecrin d’ecorce de pin recouvrant les paves de la plus belle avenue du monde. — Той ce взря в ученика си. — Прекрасно, нали?
Роджър се насили да се усмихне.
— А… Благодаря.
Устните на господин Браун помръдваха, докато препрочиташе наум същото изречение, като че ли размишляваше по него. След това стана от стола си и подаде листа на момчето.
— Сега ни обяснете какво означава това.
Роджър се ужаси. Хвърли поглед назад, сякаш търсеше помощ, но бързо разбра, че можеше да разчита само на себе си. Преглътна сухо и се взря в изречението.
— Ами… означава, че… Шан-з-Елизе е най-красивата улица в света.
— Много добре, много добре — каза учителят с престорено одобрение. — А началото? Например, фразата Le tout dans un ecrin d’ecorce de pin. Как точно ce превежда?
По слепоочията на ученика избиха капчици пот, които се стекоха надолу зигзагообразно, сякаш за да заобиколят всички лунички. След като ги изтри с опакото на ръката си, Роджър зарови пръсти в косата си и настойчиво се взря във въпросното изречение, сякаш очите му сами по себе си можеха някак си да разгадаят значението на непонятните думи.
— Говори се за всичко, което съществува в една… една ирландска борова горичка.
Млъкна и боязливо погледна учителя, като се надяваше силно, че отговорът му е приемлив и ще може да се върне на мястото си. Той обаче не изглеждаше убеден. Почука с пръсти по дървената катедра, с вперен в ученика поглед, сякаш обмисляше следващия си въпрос. В класната стая настъпи неловка тишина, нарушавана само от лекото потракване на ноктите му върху дървената повърхност. След цяла вечност господин Браун огледа учениците си и погледът му се спря на Крикор.
— Саркисян?
Когато чу името си, сърцето на арменеца подскочи и той с ужас осъзна, че учителят се взираше в него.
— Да, господине?
— Вие сте най-добър по френски в цялото училище. — Той посочи листа в ръцете на приятеля му. — Смятам, че знаете как се превежда това изречение.