Семейството се наслаждаваше на разходката си и под претекст, че отива до центъра на града, за да „подиша чист въздух“, държеше да се покаже сред съгражданите си. Разбира се, първата възможност за това бе църковната служба, но там Саркисян сядаха на първите редове и народът виждаше само гърбовете им. Тази разходка, която Вахан наричаше „представителна“, им даваше чудесна възможност да се покажат от глава до пети.
Макар Саркисян отдавна да беше един от важните мъже в арменския миллет на Трабзон, сделката с керосина го издигна на по-високо ниво. Газовите лампи се харчеха добре из цялата Османска империя и керосинът от Баку се търсеше повече от американския продукт на „Стандарт Ойл“, защото руската суровина беше по-близо и поради това цената бе по-достъпна. Вносът и на двата продукта се бе оказал невероятно изгоден. А доставките в двореца, за които Вахан имаше изключителни права, освен доходи му донесоха още по-добра репутация. Вярно, че старият султан наскоро се бе споминал и че сега управляваше новият султан Абдул Хамид II, но приятелят му Салим бей — все така ловък в дворцовите интриги, бе успял да запази влиянието си и побърза да изясни, че що се отнася до вноса на керосин за Високата порта, нищо не се е променило.
— Господин Саркисян — измърмори градският нотариус, като свали феса си и се поклони, докато се разминаваше с видното семейство. — За мен е чест да ви срещна в добро здраве, заедно с госпожата и момчето ви.
Хората се кланяха, като минаваха покрай Саркисян, и дори каруците и файтоните забавяха ход от страх да не опръскат с кал такива знатни особи.
Вахан се чувстваше важен гражданин на Трабзон, но съпругата му — поради прагматичния си реализъм — мислеше, че живеят в заблуда.
Именно затова в същия този ден, като видя трима турски войници да яздят по улицата, Верон сграбчи съпруга си за ръката и го задърпа настрани.
— Внимавай — предупреди го тя. — Кавалеристи.
Валията разтърси ръката си, за да се освободи от жена си.
— Какво правиш, жено? — възрази той. — Те са тези, които трябва да внимават! Те трябва да…
В този миг две пръски кал, но колкото цяла шепа, полетяха във въздуха, улучиха Вахан в гърдите и лицето и го накараха да млъкне. Покрай тях минаваха турските кавалеристи.
— Внимавай! — каза жена му.
Ядосан, Саркисян вдигна бастуна и побутна с върха му един от конете.
— Какво правите? — изрева той към войниците. — Внимавайте, чувате ли? И имайте малко уважение!
Кавалеристът, който яздеше отпред, дръпна юздите и спря. Обърна коня и бавно се приближи до Вахан, гледайки го от висотата на седлото си. С бързо и неочаквано движение той замахна с камшика и шибна минувача по лицето, събаряйки червения му фес.
— Ти трябва да имаш уважение, гяур такъв! — изрева войникът, давайки воля на гнева си. — За кого се мислиш? За султана ли? Вие, християните, прекалено много се перчите. Искате независимост, нали? Искате права?! Но ние и новият султан ще ви поставим на място! Чу ли ме, пес такъв?
Смаян от твърдия и груб тон на войника, Вахан се огледа наоколо, сякаш търсеше помощ. Бързо разбра, че никой няма да се притече, и внезапно осъзнал безсилието си, сведе поглед в знак на подчинение.
— Да, ефенди.
Войникът посочи една локва, ширнала се в калната земя.
— Да започнем още сега — изръмжа турчинът. — Когато минава господарят, гяурът пада колене. Хайде! На колене!
Като видя колебанието на арменеца, кавалеристът отново вдигна ръка и камшикът още веднъж се стовари върху главата на жертвата. Неспособен да се противопостави на тези мъже, Вахан отстъпи и могъщият валия на Трабзон, водач на местния арменски миллет и успешен търговец с връзки във Високата порта накрая падна на колене.
Семейството се прибра вкъщи, потиснато от страх и унижение и стъписано. Разбрали за случилото се, слугите излязоха на улицата, за да приберат господаря и близките му, веднага сложиха вода на огъня за баня и приготвиха чисти дрехи. Всички те се досещаха какво се е случило, но никой не се осмеляваше да задава въпроси.
— Елате, господине — каза прислужницата гъркиня и го поведе по стълбите. — Вече сложих солите и водата е готова.
Всички бяха уплашени и плачеха заради потъпканото достойнство на валията, но човекът, у когото тази случка породи истински ужас, беше синът му. Калуст бе видял как войниците обиждат и бият баща му с камшик, а майка му, каведжи и останалите стояха безсилни отстрани и му се притекоха на помощ едва когато кавалеристите се бяха отдалечили, смеейки се, сякаш бяха присъствали на някакво забавление с животни.