— Смятах, че е много рисков ход, Саркисян — оправда се той. — Както знаете, сондажите струват цяло състояние, а ние нямахме и най-малко доказателство, че в Персия има петрол. Как бихме могли да инвестираме? Решението ни се основаваше на сведенията, с които разполагахме тогава, а не на това, което знаем днес. А те бяха… никакви. Да вземем тази концесия, приличаше повече на игра на рулетка.
Арменецът изпитваше силен гняв и разочарование, искаше му се да продължи да крещи на Хендрик, но се сдържа. Нито една негова дума или действие не можеха да променят случилото се. Грешката бе сторена и те трябваше да се примирят. Самият той носеше отговорност. Щом „Роял Дъч Шел“ не се интересуваше от сделката, той можеше да плати концесията от собствения си джоб. Не го направи, защото не искаше. Освен това тази част от света не влизаше в компетенцията му.
— Е, вече нищо не може да се направи — примири се той. — Да се концентрираме върху неща, които са по силите ни. — Той въздъхна шумно, сякаш така можеше да изхвърли навън яда, стягащ гърдите му. — Така. Трябва да намерим нови източници, нали? Предлагам Щатите. Не просто заради петрола в Америка, но ми се струва важно да стъпим на пазара на „Стандарт Ойл“. Благодарение на приходите си от монопола там „Стандарт Ойл“ намира пари, за да подбива цените на нашия пазар, което ни създава огромни проблеми.
— Мислите ли, че навлизането в Америка е решение?
— Абсолютно. Ако го направим, ще имаме равни условия със „Стандарт Ойл“ Тогава те ще са ощетени. Рокфелер ще изгуби съня си…
— Така казано, звучи много добре — отбеляза холандецът. — Но как смятате да го направите?
— Всичко съм проучил — заговори Калуст. — Започваме от Калифорния и стигаме до Оклахома. Знам за редица малки петролни компании в Тълса, които имат тежки финансови проблеми. Идеята ми е проста. Отиваме там, купуваме ги всичките и ги обединяваме в една-единствена компания. — Той разпери ръце. — Voilà! Завладяваме Америка!
След като помисли за момент, директорът на „Роял Дъч Шел“ кимна одобрително.
— Идеята ви е толкова проста, че може и да проработи — заключи той.
Арменецът извади от куфарчето си куп листове. Това бяха финансовите отчети на петролните компании в Тълса. Повечето бяха на червено, но всички имаха предимството да притежават легитимни терени на концесия, където със сигурност имаше петрол. След като разгледаха една по една всички компании, двамата мъже определиха разумна цена за всяка поотделно и Калуст извади примерен договор, подготвен от адвокатите за такъв тип сделка.
Докато Хендрик внимателно го четеше, мислите на събеседника му се върнаха към Персия и новините за откритията в Масджид-и-Сюлейман. Не беше способен да остане спокоен при мисълта за голямата възможност, която двамата бяха пропуснали по такъв глупав начин.
— Знаете ли… — заговори той замислено. — Взех си поука от голямата грешка, която допуснахме в Персия.
— И?
В нов пристъп на ярост Калуст така удари с юмрук по масата, че събеседникът му подскочи.
— Никога не се отказва петролна концесия!
Двайсетминутното закъснение на лекаря изнерви Калуст до краен предел. Преди известно време бе решил да напусне дома си и да се премести в „Риц“. На Нунуфар не ѝ хареса, но се примири; арменските жени знаеха, че трябва да се подчиняват на съпрузите си, и тя не правеше изключение. Понякога той се връщаше в къщата на Хайд Парк Гардънс, за да пренощува. Това се случваше винаги, когато имаше уговорен час за преглед при доктор Аджемян.
Така беше и тази сутрин. Лекарят обаче не пристигна навреме и това го ядоса. Нима доктор Аджемян не знаеше, че часовете се определят, за да се спазват? Как се осмеляваше да го кара да чака! За кого се мислеше той? Гневът на домакина обаче бе изместен от изненадата при развълнуваното изражение на лекаря, когато той най-сетне пристигна.
— Революция! — почти извика новодошлият, щастлив, а очите му излъчваха безумна радост. — Истинска революция! — Вдигна ръце във въздуха, сякаш благодареше на небесата. — Слава на Господа!
Домакинът се спря на три крачки от него, слисан от поведението му, без да разбира какво става.
— Какво има, докторе? Да не би министър-председателят Аскуит да е свален? Или пък крал Едуард VII е избягал с любовницата си? Или цените на петрола са скочили? — попита той заядливо. — Много се надявам, защото само едно от тези неща би оправдало така неприемливото ви закъснение!
Дори тази прикрита забележка не помрачи вълнението на лекаря.
— Значи, не знаете? — попита той, взирайки се в пациента си.