— В Константинопол е избухнал бунт! Извършен е държавен преврат! Султанът е възстановил конституцията и парламента! Най-после, слава на всемогъщия Господ бог, християните ще имат равни права с останалите в тази проклета империя!
— Какво?!
— Затова се забавих — обясни доктор Аджемян, все още превъзбуден. — Имам пациент арменец, който работи в османското посолство. Обади ми се тази сутрин, за да ми съобщи!
„Османско единство“[64] е призовало доброволците да помогнат на Третата армия и отвсякъде заприиждали хора! Арменци, евреи, българи, кюрди, гърци, турци… Всички заедно излезли по улиците. В Константинопол цари хаос! За първи път евреи, християни и мюсюлмани се бият от една и съща страна на барикадата. „Османско единство“ спечелило! Наи-сетне в Османската империя е наложен секуларизмът[65].
Новината бързо се разчу в дома на Саркисян и предизвика огромно вълнение сред слугите арменци. Знаеха, че от няколко дни насам напрежението в империята расте. Трета армия, разположена в Македония, се разбунтувала и нахлула в Константинопол с искане за връщане на конституцията. Всички очаквали, че султанът ще потуши въстанието, но очевидно, Османско единство“, секуларистката партия на младотурците, е успяла да мобилизира населението и да спре султана. Бунтът прераснал в революция.
— Тази история ще завърши зле — отбеляза Калуст сериозно. — Много зле.
Останалите го изгледаха учудено. Младотурската революция бе предизвикала еуфория сред арменците в Лондон и вечерята на Хайд Парк Гардънс 38, на която се бяха събрали най-видните представители на арменската общност в Англия, бе организирана, за да отпразнуват случая. Ето защо скептичната забележка на домакина изненада гостите.
— Какво искате да кажете, господин Саркисян? — попита отец Артесян, който всяка неделя провеждаше служба в Арменската църква в Лондон. — Младотурците върнаха конституцията, която предвижда равенство между всички поданици на Османската империя, независимо от тяхната религия. Как може нещо такова да завърши зле?
Един прислужник наля шампанско на домакина, който отпи и кимна одобрително. Тогава чашите на останалите също бяха напълнени.
— Не забравяйте какво стана, когато Великите сили задължиха султана да приеме конституцията от 1876-а — напомни спокойно Калуст. — Тогава бях едва седемгодишен, но някои от вас са по-възрастни и със сигурност си спомнят какво се случи после. В конституцията бе записано равенството на християни и мюсюлмани пред закона, но на практика стана обратното. Мюсюлманите, които се смятат за по-висши, не приеха промените и организираха убийствата на християни. Тези кланета накараха християнските общности в Европа да се разбунтуват и да обявят независимост, както се случи на Балканите и в почти цяла Румелия, което само засили гнева на мюсюлманите срещу християните на територията на империята. Същински порочен кръг.
— Вярно е — съгласи се отец Артесян, който бе най-възрастният на масата. — Но какво точно имате предвид?
— Опитвам се да кажа, че събитията в известен смисъл могат да доведат до напълно противоположен резултат. Конституцията от 1876-а бе създадена, за да постанови равенство между всички поданици, независимо от тяхната религия, но накрая тя засили натиска върху християните. Как можем да сме сигурни, че този път ще е различно?
— А, не! — възкликна доктор Аджемян, който също присъстваше в качеството си на най-изтъкнатия лекар в общността. — „Османско единство“ е секуларно движение, отворено към модерния свят. Това е напълно различно! Султан Хамид II ще бъде свален и ще имаме конституционна монархия. Всичко коренно ще се промени. Тази революция означава, че светлината най-после огрява Османската империя.
— Така ли мислите? Тогава, кажете ми, защо според вас Трета армия, която се помещаваше в Македония, се опълчи на султана?
— За да установи конституционна монархия, разбира се!
— Но защо сега? И защо точно силите, които са в Македония? Какво предизвика този ход точно в този момент?
Арменците се спогледаха, чудейки се какво да отговорят.
— Ами… предполагам, че някой се е ядосал на султана — отвърна отец Артесян. — Неслучайно наричат Хамид II Кървавия султан! Ръцете му са изцапани с кръв! Някой трябваше да стори нещо и го направиха младотурците!
Ядосан, Калуст си пое дълбоко дъх. Защо тези хора не можеха да проумеят онова, което нему изглеждаше пределно ясно? Емоцията, породена от събитията, пречеше на повечето от тях да тълкуват правилно знаците на времето, сякаш гъста мъгла закриваше опасностите, които дебнеха в блатото на живота. Но той нямаше да позволи да го заблуждават.