— Нима не разбирате, че всичко това е свързано със срещата в Ревел[66]? — попита той. — Тогава позволете да ви напомня, че Османската империя оцеля толкова време само защото Великите сили така и не се разбраха относно съдбата ѝ. Англия винаги е защитавала териториалната цялост на империята, за да попречи на Русия да сложи ръка върху християнските територии, докато руснаците от своя страна подкрепиха самоопределянето на християнските народи, които живееха под турския ботуш, за да анексират тези земи или да си осигурят някакво влияние върху тях. Докато тези две велики държави не успяваха да се разберат, султанът спеше спокойно. Проблемът е, че македонската революция[67] отпреди пет години и последвалото турско потисничество принудиха Англия да се запита разумна ли е политиката, която води. Както знаете, преди няколко седмици руснаците и англичаните се срещнаха в Ревел и се разбраха да признаят пълна автономия на Македония.
— Извинете, но каква връзка има всичко това с Младотурската революция?
— Нима не разбирате? Срещата в Ревел принуди турците да се разделят с Македония. Именно заради това Трета армия, помещаваща се в Македония, се разбунтува. Затова и „Османско единство“ я подкрепиха! Говорете каквото си искате, но те не искат свобода за християните, нито равенството им с мюсюлманите! Това е заблуда. Целта им е да съхранят ценната си империя и владичеството над другите народи, нищо повече. След загубата на Македония „Османско единство“ и Трета армия решават, че султанът не може да се справи с тази задача. Режимът се смени, смениха се и хората, но същината на проблема си остава една и съща. Не се подвеждайте!
— Значи, смятате, че… че ще продължават да ни преследват?
Добър въпрос.
— Не знам — призна Калуст. — Но ако такава е цената за запазване на империята, мисля, че младотурците ще я платят без много да му мислят.
XI.
С ЛЮБЕЗЕН ЖЕСТ ОСМАНСКИЯТ ПОСЛАНИК ПОКАНИ ГОСТА СИ на канапето, а самият той се настани на любимото си място. Един прислужник влезе в кабинета с кръгъл поднос и остави на масата чиния с баклава и две чаши турско кафе.
— Много неща се промениха в Константинопол, господин Саркисян — започна посланикът, като търкаше нервно ръце. — С Младотурската революция и свалянето на Негово Величество султан Абдул Хамид II страната ни най-сетне прие модернизацията и конституционната монархия.
— Надявам се, ефенди — каза Калуст, като прикри пословичната си мнителност зад формални думи. — Наистина ми се струва, че страната ни е на прав път.
— О, не се съмнявайте! — увери го дипломатът. — Не знам дали ви е известно, но „Османско единство“ е секуларна партия и в редиците ѝ има много привърженици на Франция и Англия. Опасявам се, че Негово Величество султанът се остави Германия да го подведе, но мисля, че това сега ще се промени.
— Много добре, ефенди — одобрително отвърна Калуст. — Бъдещето принадлежи на Англия, а не на Германия.
— Естествено. Самият аз настоявах пред Константинопол, че се нуждаем от…
Думите на посланика постепенно се превърнаха във фонов шум в съзнанието на госта. Монологът се въртеше около общи опорни точки и вече познати сведения за значението на Младотурската революция, необходимостта от обединена империя и добрите ѝ отношения с европейските страни. Калуст вече бе чувал тези приказки и докато кимаше и от време на време механично промърморваше по едно мхм, се любуваше на красивите килими в кабинета. Гордееше се със собствената си колекция, но от известно време търсеше нещо различно. Изобразителното изкуство. Уредникът на Националната галерия сър Кенет Барк бе събудил интереса му към картините. Винаги ги бе харесвал, но никога до степен, че да обмисля да ги колекционира. Все пак, благодарение на сладкодумните си беседи, уредникът бе успял да събуди любопитството на арменеца.
— … под влиянието на Салим бей, който настояваше да…
Като чу посланикът да споменава името на турския му приятел, Калуст се сепна от мислите си и едва не подскочи.
— Салим бей ли? — учуди се той, връщайки се в реалността. — Какво за него?
Изненадан от въпроса, посланикът прекъсна монолога си.
— Той е в управлението. Не знаехте ли?
— Моля?
— Да. Както сигурно сте чули, той бе изпаднал в немилост в двора на Негово Величество султана заради връзките си с „Османско единство“. Но сега, когато партията взе властта, бе назначен в администрацията на новия велик везир.
— Не думайте! В кое министерство?
— На финансите — отвърна посланикът, учуден, че за събеседника му всичко това бе новост. — Нима не знаете? Той е новият финансов министър на Османската империя.