— Не знам как — убедено заговори той на приятеля си, — но се кълна, че един ден ще събера парите, ще дойда тук и ще изям всички тарталети. До последната, ще видиш!
Не го направи. Но витрината със сладкиши представляваше първият житейски изпит за познанията му по математика и тяхното прилагане в реална ситуация. Една тарталета струваше едно пени. Осъзна, че сметките му идваха отвътре.
Научи се също да се справя с лишенията, нещо, което не познаваше, докато живееше с родителите си. Въпреки че Орли Фарм бе интернат за деца на богати родители, училището се славеше със строгата дисциплина. Не се гледаше с добро око на учениците, които се радваха на щедра седмична издръжка; те незабавно бяха привиквани в кабинета на домакинката с препоръки да харчат по-умерено.
Спартанският режим в училището включваше и душове със студена вода, които се превръщаха в истинско наказание през зимата, когато температурите понякога падаха под нулата. Добре че се подлагаха на това само веднъж в седмицата. Иначе, за да се измият, учениците от интерната прибягваха до големи кани с ледена вода, с която криво-ляво се намокряха на мивката в стаите си, което не даваше особен резултат. Предвид условията, които имаха, не можеше да се каже, че винаги ходеха чисти и спретнати, но повечето от учениците предпочитаха да вонят, отколкото всеки ден да се подлагат на ужасно миене с ледена вода.
— Студената баня — обясни домакинката, когато веднъж Крикор я попита, — представлява основна част от формирането на характера на джентълмена.
— Моля? — учуди се младежът. — Какво общо има банята с човешкия характер?
Съдържателката се намръщи на напълно безсмисления въпрос с очевиден отговор според нея.
— Но как! — отвърна тя ядосано. — Животът на интелигентния човек винаги трябва да бъде съпровождан с известни лишения за тялото. Всеки го знае!
Неочакваната смърт на крал Едуард VII през май 1910 година принуди „Орли Фарм“ да затвори временно врати. Учениците бяха изпратени вкъщи, което позволи на Крикор да прекара с родителите си първата пролет, откакто бе постъпил в прогимназията.
Той присъства на погребението на краля, като наблюдаваше церемонията от пейките на открито, специално монтирани за случая на Еджуеър Роуд, същото място, от което няколко седмици по-късно гледа и коронясването на уелския принц, сега — крал Джордж V. Тези светски ритуали от живота на монарсите обаче не представляваха особен интерес за Крикор; вниманието му привлече един странен гост, който посети дома на родителите му на Хайд Парк Гардънс 38.
Вече бе минало известно време, откакто баща му бе станал съветник на османското правителство. Като свой представител империята изпрати на погребението и коронацията в Лондон наследника на султана — принц Юсуф Изедин.
В чест на това събитие Калуст реши да организира официален обяд в дома си. Като високопоставен гост, османският принц бе настанен на почетното място на дългата маса в салона и както подобаваше на положението му, първо на него сервираха, дори преди на господарите на дома, както бе прието в ислямския свят. Познавайки османския етикет, домакинът даде заръки на слугите, настани се спокойно на мястото си и зачака да донесат първото ястие.
Вратата на салона се отвори и прислужникът, според нарежданията на господаря, внесе първото плато.
— Hors d’oeuvres — обяви тържествено той. — Черен хайвер!
Купата с черен хайвер бе поставена в средата на масата, за да могат всички да си сипят, без ни най-малко неудобство. Преди някой да посегне към нея обаче, Калуст направи знак на своя почетен гост и му предложи привилегията, подобаваща на благородното му потекло.
— Заповядайте, Ваше Височество.
Юсуф Изедин се протегна към купата с хайвер и я придърпа към себе си. Хвана лъжица и започна да яде директно от купата пред смаяните погледи на гостите.
— Никак не е лош този хайвер — каза само той. — Има ли още?
Купата пред него вече бе празна.
Това не бе единствената интересна случка, разкриваща ексцентричния характер на бъдещия султан, нито последното от неочакваните изпитания, с които бе изпълнено натовареното ежедневие на съветника на Османската империя. Сякаш по зла ирония на съдбата, Юсуф Изедин се появи в Лондон, за да съсипе живота на всеки, който го посрещнеше в дома си, което не предвещаваше нищо добро за неговия домакин.
Тази нощ принцът остана да пренощува в дома на Саркисян. Сутринта, по време на закуска, след като излапа всичко, преди някой друг да е опитал — очевидно присъща му черта, той внезапно се обърна към Калуст и му отправи недвусмислена заповед.