— Заведете ме при шивач — нареди той. — Трябват ми костюми. — Изпъна крака и показа стъпалата си. — Също и обувки.
— Разбира се — отвърна домакинът, все така любезно. — Кой шивач бихте желали да посетите?
— Не знам. Кой е вашият?
— Аз се обличам при Т. & Ф. Френч — каза той, като показа етикета на собствения си костюм. — Те са асовете на ножиците, ако позволите така да се изразя. Мисля, че ще останете доволен.
Принцът се съгласи и незабавно се организира кортеж, който да го съпроводи до шивача. Тогава по лондонските улици все по-често се забелязваха прословутите димящи карети без коне, които вестниците наричаха автомобили. Калуст, разбира се, се радваше на появата им, тъй като в тях виждаше бъдещето на петролния си бизнес, особено сега, когато керосинът за осветление бе заменен от електричеството. Ето защо, за да е в крак с времето, Саркисян наскоро се бяха сдобили с красив „Делоне Белвил Ландолет“ с хромирани фарове.
Именно с тази кола семейство Саркисян последваха дипломатическия „Клеман Баяр“ до Давър Стрийт, където се намираше прочутият магазин на Т. & Ф. Френч. В суматохата Крикор успя да се вмъкне в автомобила и да се притисне до майка си.
След като пристигнаха, най-младият член на семейството присъства на странен спектакъл с османския принц в главната роля и обърканото съдействие на баща му и английските шивачи. Ситуацията бе още по-смущаваща от факта, че Негово Височество и съветникът му бяха посрещнати и обслужени лично от самия мистър Френч. След хиляди любезности, сякаш клиентът му беше самият крал Джордж, изтъкнатият шивач разведе Юсуф Изедин из магазина си и му показа различни платове и модели костюми. Накрая се поклони и го покани да си избере каквото му харесва. Принцът се спря на класическия модел „Уелски принц“ и костюм от туид. Тогава мистър Френч заведе изтъкнатия си клиент до пробната. Както обикновено, той взе метъра и се приближи до принца, за да му вземе мерки.
— Какво искаш, куче? — отблъсна го Негово Височество с погнуса, когато шивачът докосна ръката му, за да вземе мерки за ръкавите. — Как смееш?!
Изненадан, шивачът отскочи назад.
— Какво има? Какво съм направил?
Юсуф Изедин се обърна към Калуст, сочейки англичанина.
— Видяхте ли какво направи? Видяхте ли? Това куче ме докосна! Той се осмели да ме докосне! Как изобщо е възможно!
Арменецът се поколеба, изправен пред проблем, който не разбираше.
— Но, Ваше Височество, той е шивач!
— Шивач неверник!
— Ами… да, така е. Мистър Френч не е мюсюлманин. Обаче трябва да ви вземе мерки. Как би могъл да ушие костюмите ви, ако не му позволите да ви докосне?
— Да мери от разстояние!
— От разстояние ли?
— Да! — настоя бъдещият султан на Османската империя. — От разстояние! Правете каквото знаете, но не докосвайте моята свещена личност!
Предложената техника на работа му се стори леко странна и дори Калуст не успя напълно да я проумее, за да я обясни на шивача. Все пак, след още наставления от страна на Юсуф Изедин, бе измислен новаторски метод за взимане на мерки на клиент. Мистър Френч трябваше да опъне метъра във въздуха пред Негово величество и да пресметне приблизително мерките на ръкавите, гърба и ханша му.
След като приключиха странната процедура, принцът поиска обувки. Показаха му няколко модела и след известно колебание той се спря на два чифта — черен и кафяв.
— Значи, искате да вземете по един чифт от всеки модел, нали така? — попита шивачът. — Или предпочитате по два чифта?
Принцът поклати глава.
— Искам тридесет чифта от всеки модел.
— Моля? — учуди се мистър Френч, убеден, че не е чул добре. — Искате три чифта?
— Тридесет от всеки — повтори Юсуф Изедин. — Никога не слагам чифт обувки повече от веднъж. Всеки ден обувам нови. С тридесет чифта от всеки от двата модела ще имам обувки за шестдесет дни. Не е ли чудесно?
Магазинът не разполагаше с толкова бройки от всеки модел, затова трябваше да изпратят спешна поръчка на производителя, за да се сдобият с необходимото количество. Докато кортежът на принца се приготвяше за тръгване, Калуст се извини на Негово Височество и ядосан влезе в своя „Делоне Белвил Ландолет“, в който пътуваха съпругата и синът му. След като потеглиха към Хайд Парк Гардънс 38, арменецът се хвана за главата и отчаяно въздъхна.
— Тази история ще ме довърши! — призна той. — Ако не беше проклетият петрол в Месопотамия, кълна се, че щях да убия този турчин!