XIII.
ГЛЕДКАТА НА ВОДИТЕ НА МРАМОРНО МОРЕ, по които се плъзгат корабите, често изникваше в съзнанието на Калуст. С течение на годините и въпреки всички промени в света, тук видимо нищо не се бе променило. Все още се виждаха параходите, които свързваха европейския и азиатския бряг на Константинопол, и малки и големи лодки, които пресичаха Босфора като същински кервани сред синия простор. Разбира се, той не ги виждаше за първи път, но гледката винаги спираше дъха му.
— От колко време сме така?
Въпросът бе зададен от Салим бей, след като издуха облак ароматен дим от наргилето си.
— Станах ваш финансов съветник през 1908-а, нали така? — отвърна Калуст. — Сега сме 1911-а, следователно, вече три години.
Министърът на финансите въздъхна.
— Цели три години и въпреки всичките ни усилия, не постигнахме нищо! — въздъхна отчаяно той. — Колкото и да искахме да се доближим до Франция и Англия, не успяхме. Хазната ни се нуждае от пари и само германците могат да ни ги заемат. Как е възможно?
Арменецът сви рамене.
— Правя каквото мога, ефенди — каза той. — Успях да получа заем от Креди Мобилие, нали така? Не съм виновен, че френското правителство спря процедурата заради фалита на Османската банка. Опасявам се, че англичаните също са вън от играта. Помолих моя приятел Филип Блейк за помощ, но кланетата в Адана от 1909-а и репресиите срещу албанците не се приемат добре в Лондон.
— Но „Османско единство“ няма нищо общо с убийствата в Адана! — възрази Садим бей. — Извършиха ги противниците на революцията! А подготвяме въстание и в Албания. Какво още искат?
— Знам, знам. Но всичко си има цена, ефенди. Как може да очаквате Англия да заеме пари на Османската империя, щом турците отново убиват християни? Трябва да разберете, че такива неща създават проблеми на всяко правителство. Вестниците, общественото мнение… никой не би одобрил финансова помощ за империята! А правителството на Негово Величество не иска неприятности.
Разочарован, Салим бей цъкна с език.
— Ако продължаваме така, прогермански настроените членове на моето правителство ще наберат преднина — отбеляза той. — Либералните настроения в редиците на младотурците няма да траят още дълго…
— Разбирам — каза Калуст. В този миг съзря възможност. — Би било чудесно да обвържем французите и англичаните с Месопотамия…
— Не започвайте пак с петрола! Концесията е обещана на германците и не виждам как мога да променя това. Те строят железопътна линия до Анадола и ни отпускат заеми — нещо, което французите и англичаните не правят. В тази ситуация нямам аргументи, за да се изправя срещу германските привърженици в „Османско единство“. Максималното, което успях да постигна, и то благодарение на парите, които ми дадохте, е срещу солидни рушвети за колегите от правителството да попреча на издаването на визи на германските инженери.
— Не е малко — отбеляза домакинът. — Ами „Англо-Персиян“? Чух, че Дарси също души около Месопотамия.
За пръв път, откакто се бе срещнал с арменския си приятел, турчинът се усмихна.
— Той няма шанс. Разбира се, ние му обещахме концесията и той ни залива с рушвети. Великият везир му изпрати писмо, в което се съгласява да му даде терена, но това са само празни приказки. Дарси доникъде няма да стигне.
— Радвам се да го чуя. А „Стандарт Ойл“?
— Американците ли? Те също. Изпратиха някакъв контраадмирал, който дава мило и драго. И него ще излъжем с бележчица за концесия. Нищо, което да ви притеснява, драги приятелю.
Домакинът изправи рамене на стола си и се загледа в една платноходка, която се плъзгаше по спокойните и величествени води на Мраморно море.
— Още по-добре.
В късния следобед, докато Калуст все още разговаряше със Салим бей на верандата, звънецът на входната врата иззвъня. Портиерът слезе по стълбите и отиде да отвори. След секунди се появи пред господаря в компанията на слаб рус мъж с мустаци. Филип Блейк.
— Говорил съм ви много за господин Блейк, ефенди — каза Калуст, след като поздрави новодошлия. — Той е наш важен съюзник и депутат със сериозни връзки в Английското външно министерство. Дошъл е в Константинопол с много специална мисия.
Схващайки намека, англичанинът се прокашля, за да вземе думата.
— Правителството на Негово Величество краля смята, че възходът на младотурците е отлична възможност да се противопоставим на влиянието на германците в Османската империя — заяви той с мекия си глас. — Решихме да отворим изцяло британска банка тук, в Константинопол, с ресурсите на английски финансов консорциум, който включва някои от най-заможните ми сънародници, като лорд Ревелсток и лорд Харингтън.