— О, чудесно — каза доволно Калуст. — Наистина чудесно!
Английският депутат се разсмя.
— Германците въобще не се зарадвали, когато лорд Харингтън им споменал за вас — добави той. — Конкуренцията с вас за концесията в Месопотамия ги дразни, но лорд Харингтън, на когото дадох подробни инструкции, преди да замине за Берлин, им обяснил, че без вас, приятелю, споразумението отпада. Не само защото вие сте връзката ни с османското правителство, но и поради факта, че Турската национална банка не е специалист по петролните въпроси. Макар неохотно, германците се съгласили.
Отпразнуваха новината тази вечер в галерията с бутилка „Дом Периньон“, специално отворена за случая, а Елен щеше да се погрижи за по-интимните удоволствия по-късно същата нощ.
— Липсва ни само едно — заговори Калуст, на когото вече му се искаше да отбележи повода със своята руса французойка.
— Да основем компания, която да се заеме с всички нужни процедури.
— Разбира се.
— Трябва да вкараме „Роял Дъч Шел“ в схемата. В крайна сметка те разполагат с цялото оборудване за сондаж, експлоатация, транспорт и…
— Да ги оставим настрана засега — предложи англичанинът. — На този етап само ще ни пречат. Да се придържаме към най-прости решения. Имате ли идея за име на новата компания, която ще поеме концесията в Месопотамия?
Калуст се замисли за момент. Трябваше да бъде нещо кратко, което казва всичко.
— Защо не „Турска петролна компания“?
Основаването на новата компания струваше на Калуст страшно много пари за рушвети извън тези за закупуването на значителен дял от акциите ѝ. „Дойче банк“ остана с двадесет и пет процента от Турската петролна компания, които плати с отстъпване на правата за добив на терен с отстояние двадесет километра от двете страни на Анадолската железопътна линия; земите, отдадени от султана при посещението на кайзера в Константинопол, бяха разпределени между новите акционери в новата компания. Турската национална банка запази тридесет и пет процента, а арменският инвеститор — четиридесет, които плати в брой.
Тридесет и едната хиляди акции, които се падаха на Калуст, му струваха тридесет и две хиляди лири — цяло състояние, но той не се разтревожи. Купи най-голям дял, за да може скоро да го продаде на друга компания на изгодна цена. Освен това ставаше въпрос и за самия петрол. Все още не бяха открили нищо, но данните, които бе събрал в доклада си, изготвен за султана преди двадесет години, го караха да вярва, че бе само въпрос на време.
— Притежавам голям брой акции от новата петролна компания и мога да ги продам — каза Калуст две седмици по-късно в ресторант „Карлтън“ в Лондон на среща с Хендрик ван Тигелен, след като се бе върнал от ползотворното си пътуване до Константинопол и Лазурния бряг. — Дали „Роял Дъч Шел“ се интересува?
— Зависи — отвърна предпазливо холандецът. — Какво точно предлага тази компания?
— Петрола на Месопотамия. Нито повече, нито по-малко.
Тези думи накараха Хендрик да повдигне вежди.
— Чакайте, чакайте — каза той скептично. — Концесията е на германците…
— Не само — изясни арменецът. — Всъщност те имат права над териториите в непосредствена близост до Анадолската железопътна линия, но без да са гарантирани с договор за концесия. Благодарение на връзките си в Константинопол успях да уредя никога да не я получат.
— И какво се промени?
— Сега аз и германците, които преди се саботирахме един други, създадохме заедно тази нова структура — Турската петролна компания. Англичаните също са в играта чрез Турската национална банка. Финансовият министър от партията на младотурците, стар мой приятел, ме увери, че при тези условия ще ни даде петролна концесия. Искате ли да участвате, или не?
Холандецът все още размишляваше над предложението.
— За колко говорим?
— Държа четиридесет процента от акциите на новата компания — подчерта Калуст. — Ще ви продам двадесет хиляди акции, което означава, че „Роял Дъч Шел“ ще има двадесет и пет процента от Турската петролна компания. Добър дял, нали? Толкова притежават и „Дойче банк“, Турската национална банка държи тридесет и пет процента, а аз, като отстъпя двадесет и пет на вас, оставам с петнадесет процента.
Директорът на „Роял Дъч Шел“ отново се поколеба.
— В Месопотамия наистина ли има петрол? Нали не преследваме илюзии?
— Там ни чака цяло море от петрол! — възкликна арменецът. — Какво ви притеснява? Данните, които събрах преди двадесет години, за да подготвя доклад за султана, бяха достатъчно убедителни. Ако пропуснете тази възможност, драги приятелю, значи, не сте си взели поука от провала ни в Персия — концесия вие отказахте, а от нея „Англо-Персиян“ станаха богати. Не позволявайте подобно нещо да се случи отново. Държим сделката на века в ръцете си!