В уречения час вратата на кабинета се отвори и мъж малко над тридесетте, с добродушно изражение и димяща пура между зъбите си поздрави и ги покани да влязат. Кабинетът беше просторен, с британското знаме зад бюрото и портрет на Джордж V окачен на стената. Животът е жесток, помисли си Калуст, взирайки се в Негово Величество; кралят е мъртъв, да живее кралят. Около седемдесетгодишен мъж с бели коси, облечен в тъмна униформа, покрита с медали на гърдите, седеше на почетното място на дълга маса. Когато тримата мъже от петролния бизнес влязоха в кабинета, той веднага стана да ги посрещне.
— Господа, представям ви адмирал Фишър — каза младият домакин, — най-великия морски вълк, когото нашата земя на мореплаватели е раждала!
Когато всички се настаниха около масата, Калуст ги разгледа един по един. Нямаше защо да се задълбочава върху Хендрик и Дарси, затова насочи вниманието си към останалите двама. Адмирал Фишър бе известен с буйния си темперамент и твърдите си убеждения. Говореше се, че по време на спор с Фишър покойният крал Едуард VII накрая му казал: „Бих искал да престанете да размахвате юмрук пред лицето ми“.
Колкото до домакина, Калуст не бе сигурен как да го определи. Новият Първи лорд на Адмиралтейството — най-високата длъжност във флота, заемана от гражданско лице, му се струваше обикновен младеж, който се стараеше да прилича на мъж. Имаше вид на находчив, със силна воля и склонност към напълняване, живите му очи издаваха проницателност и чувство за хумор.
— Причината да ви поканя, както сигурно предполагате, е свързана с много важен избор, пред който е изправен Британският кралски флот — заяви Първият лорд на Адмиралтейството в началото на срещата. — Дали да продължим да ползваме въглища като гориво за бойните ни кораби, или да минем на петрол?
— Петрол! — извика веднага адмирал Фишър и удари силно по масата. — Златното ми правило, мистър Чърчил, е никога да не позволяваме на другите да ни изпреварят! Твърдо вярвам, че само петролът може да гарантира…
Като видя как адмиралът превъзбудено започна да защитава все същите си твърди убеждения, Първият лорд на Адмиралтейството — младият и амбициозен Уинстън Чърчил, вдигна ръка, за да го накара да замълчи.
— Успокойте се, господин адмирал — прекъсна го той като коняр, който укротяваше див кон. — След малко ще ви дам думата, не се тревожете. Позволете ми първо да изложа въпроса пред нашите гости, за да можем все пак да го обсъдим.
— О, извинете — изчерви се адмирал Фишър. — Разбира се…
След като вече можеше спокойно да се изкаже, Първият лорд на Адмиралтейството блажено си дръпна от пурата и издуха облак дим с екзотично ухание.
— Както знаете, в правителството няма единомислие по въпроса — продължи той. — Поради липса на средства министърът на финансите — мистър Лойд Джордж, не е съгласен да инвестира в петрол за флота. Парите не стигат за всичко. За да построим нови кораби, трябва да прекратим пенсионната реформа, която подехме само преди две години. Това е решение, което…
— Нима ще рискуваме британското морско превъзходство заради старците? — възмути се адмирал Фишър. — Така ли се гради империя в днешно време? Това ли е начинът да…
— Успокойте се, господин адмирал — отново каза Чърчил.
— Моля ви, позволете да довърша.
Адмирал Фишър наведе глава като дете, което току-що са хванали да бърка в кутията с бонбони.
— Извинете.
Първият лорд на Адмиралтейството отново си дръпна от пурата.
— Трябва да кажа, че известно време бях съгласен с господин Лойд Джордж. Но си промених мнението. — Посочи към вестниците, подредени на масичката в кабинета. — Не знам дали сте чели новините. Преди няколко дни германски боен кораб навлязъл в пристанището на Агадир — очевиден опит за провокация. Това веднъж завинаги ме убеди, че германците са враждебно настроени и искат да предизвикат военноморските ни сили.
Адмирал Фишър използва момента да се намеси.
— През следващите години Германия ще се превърне в най-големия враг на Англия! — извика той. — Рано или късно, ще водим война! Помнете ми думата!
— Да, от това се опасявам — съгласи се Чърчил. — Римляните са казвали si vis pacem para bellum. И са имали право. Ако искаш мир — готви се за война! Ако пренебрегнем хвърлената ръкавица от страна на германците, един ден ще осъмнем с хуните пред портите ни. За да имаме мир, трябва да сме готови за война. — Той махна с ръка по посока на останалите в кабинета. — Ето защо ви поканих на тази среща. За мен случилото се в Агадир означава, че германците подготвят офанзива. За да се изправим срещу тях, трябва да внесем промени във флота. Но дали наистина петролът е решение?