Хендрик отвори уста, за да отговори, но преди да е казал и думичка, адмирал Фишър вече се бе разпалил.
— Това е единственият начин! — твърдо заяви той. — Германия демонстрира своята Weltpolitik[69], или политика за завладяване на света, а кайзерът е решил да създаде морски флот, който да се мери с английския. И дума да не става! Английското морско превъзходство не може да се поставя под въпрос! И за да го постигнем, трябва да модернизираме корабите си.
— В това няма спор, господин адмирал — побърза да уточни Чърчил. — Сега обсъждаме дали флотът трябва да използва петрола като гориво. Какви всъщност са предимствата на тази суровина?
Преди отново да бъде изпреварен от адмирал Фишър и нетърпелив да блесне с познанията си, директорът на „Роял Дъч Шел“ побърза да се намеси.
— Петролът има много преимущества, мистър Чърчил — увери го Хендрик. — Кораб, задвижван от петрол, достига максимална скорост по-бързо от този на въглища. Освен това самата максимална скорост е по-висока.
— Най-високата скорост, която нашите крайцери достигат, е двадесет и един възела — обясни адмиралът. — Обаче германците строят кораби, задвижвани от петрол, които развиват двадесет и пет възела. Както знаете, скоростта е основен фактор в битка. Не можем да ги оставим да ни изпреварят!
— Да не забравяме и по-лесната поддръжка — добави холандецът, притеснен да не му вземат думата. — Един моторен кораб може да остане в открито море по-дълго от този, задвижван с въглища. Освен това може да се зарежда с гориво в морето, ако водата е спокойна; нещо, невъзможно за парахода.
Но адмирал Фишър не отстъпваше. Всъщност той разполагаше със сведения относно важни оперативни въпроси, свързани с военноморските стратегии, които мъжете от петролния бизнес не познаваха. Ето защо той отново лесно взе думата.
— Мистър Чърчил, забелязали ли сте, че параходите изпускат черни облаци дим? Това позволява на врага да забележи приближаването им отдалеч и затруднява всяка изненадваща маневра. Моторните кораби не оставят никаква диря във въздуха, което ги прави почти невидими, когато са далеч. Ако германците се сдобият с такива, а ние си запазим въглищата, нашите кораби ще се превърнат в движещи се мишени. После идва проблемът със захранването на пещите. При моторните кораби е лесно, тъй като горивото е течно и трябва само да се налее в двигателя. Но не така стоят нещата с въглищата, както знаете. Една четвърт от екипажа непрекъснато хвърля въглища в пещите, което е истинско разхищение на работна ръка. Случвало ни се е по време на битка да преразпределяме мъжете на оръдията да хвърлят въглища в пещите. Това е опасно и ни прави по-уязвими в решителни моменти на битка. Петролът спестява и този проблем.
Първият лорд на Адмиралтейството вдигна ръце, давайки да се разбере, че се предава, и заговори с пура в уста.
— Добре, добре, разбрах! — възкликна Чърчил. — Но за какво ни е водка, щом имаме уиски?
Думите му накараха всички присъстващи почти едновременно учудено да повдигнат вежди.
— Моля?
— Този въпрос ми задават министрите винаги, когато заговоря за модернизирането на флота с моторни кораби. Имаме планини от въглища в Уелс и нито капка петрол на огромната ни територия. Защо да заменяме въглищата, с които разполагаме, с петрол, който нямаме?
— Извинете, мистър Чърчил — каза Хендрик, — но „Роял Дъч Шел“ разполага с петролни концесии на много места в света. В състояние сме без проблем да гарантираме доставките.
— „Англо-Персиян“ също — побърза да добави Дарси. — Кладенците ни в Персия разполагат с достатъчно петрол, за да осигурят военноморския ни флот за десетилетия напред.
В отговор Първият лорд на Адмиралтейството издуха нов облак дим и изглеждаше изцяло съсредоточен в пурата, която прехвърляше между пръстите си.
— Всичко това е много хубаво — каза той, без да вдигне поглед. — Но какво ще стане, ако врагът прекъсне доставките на гориво по време на война? Какво ще правим тогава?
Изправени пред такъв песимистичен сценарий, мъжете не отговориха. Знаеха, че проблемът е напълно възможен, и никой от тях нямаше решение. Освен ако не открият петрол в земите на Негово Величество… Там беше сериозен проблем.
— Значи, казвате — промърмори адмирал Фишър, — че ако изберем петрола, няма да имаме сигурност на доставките…
— Точно така.
В кабинета отново настъпи напрегната тишина. В този момент един от присъстващите се размърда и енергично поклати глава.
— Не виждам проблем.