— Моля?
Калуст, който дотогава не бе обелвал и думичка, се прокашля и се наведе към масата, което му придаде внушителен вид, въпреки дребното му тяло.
— Какво се пее в онази наша патриотична песен? — попита той с мек тон. — Britannia rules, нали? Ето ви отговора. Britannia rules![70]
— Не ви разбирам — отвърна Чърчил. — Какво имате предвид?
Изражението на арменеца с британско гражданство остана непроницаемо, сякаш носеше маска.
— За да владеем моретата, трябва да минем на петрол. Като контролираме морските пътища, никой няма да може да спре доставките ни. Това е отговорът. Превъзходството във военното корабоплаване е едновременно средство и цел. Разбирате ли?
Естествено, разбраха. Останалите двама мъже от петролния бизнес и адмирал Фишър се усмихнаха пред простото и все пак брилянтно решение, но Първият лорд на Адмиралтейството все още обмисляше последните думи на арменеца. Не беше лесно да реши.
— Значи, според вас, ако използваме петрол, проблемът с доставките ще се разреши от само себе си, защото гарантира контрол над океанските пътища? — Той бавно изпусна струя дим. — Признавам, че звучи примамливо. — Погледът му се спря върху адмирал Фишър. — Какво мислите?
Последва предвидимо възторжен отговор.
— Пълен напред към петрола!
Уинстън Чърчил погледна бележките си.
— Вече имаме петдесет и шест разрушителя, задвижвани изцяло от петрол, и седемдесет и четири подводници — пресметна той. — Крайното решение засяга крайцерите „Кралица Изабел“ — най-добрите ни бойни кораби. Трябва да построим пет, но все още не сме решили с какво гориво да ги захранваме. Ако изберем петрола, няма да има връщане назад, предвид че сигурността на доставките не е напълно гарантирана. Наистина ли мислите, че трябва да действаме?
Старият адмирал посочи към Калуст.
— Смятам, че господин Саркисян вече предложи решение на този проблем.
Умните очи на Първия лорд на Адмиралтейството за момент се взряха в Калуст. Сетне младият политик отиде до бюрото си, за да потърси някакъв документ. Върна се на масата и го показа на останалите. Официална заповед за построяването на пет моторни крайцера. Той тежко се отпусна на стола си, въздъхна шумно, сякаш за да събере кураж, извади писалка от вътрешния джоб на сакото си и с бързо движение надраска името си в края на документа.
— Господа — каза тържествено той, провлачвайки думите с мелодична интонация. — Кралският флот на Негово Величество току-що се гмурна в петрола. Това решение, както навярно предполагате, поражда редица въпроси. Няма да ви изброявам всички, а ще обърна внимание само на тези, които ви засягат пряко. Снабдяването.
— А! — прекъсна го Хендрик. — Колкото до това…
Първият лорд на Адмиралтейството вдигна пълната си ръка и с императорски жест го накара да замълчи.
— Каквото и да кажете, аз залагам на петрола, преди да съм разрешил проблема със снабдяването — заяви той, повишавайки тон, за да попречи на холандеца да се намеси. — Така се изправяме пред множество трудности. — Размаха пурата към събеседниците си. — Великобритания разполага само с две компании за доставки на петрол — „Роял Дъч Шел“ и „Англо-Персиян“. Това сте вие. На вас се пада задачата да намирате петрол, да го добивате на приемлива цена и да го доставяте евтино и редовно в мирно време и абсолютно сигурно по време на война. — Замълча, за да придаде драматизъм на думите си. — Помислете си добре. — Умните му очи се местеха между Хендрик, Калуст и Дарси, сякаш ги преценяваше. — Наистина ли сте готови за такава отговорност?
— Разбира се! — отвърна уверено Хендрик. — „Роял Дъч Шел“ разполага с достатъчно терен и транспорт, за да покрие нуждите на Англия.
Чърчил се взря в Калуст, принуждавайки го да наруши мълчанието, в което той се чувстваше най-комфортно.
— Както знаете, аз съм индивидуален играч — защити се Калуст. — Но проучвам нови концесии, които несъмнено ще разширят дейността на „Роял Дъч Шел“ и ще гарантират спокойствието на правителството на Негово Величество.
— Месопотамия ли имате предвид?
Мъжът от Константинопол повдигна гъстите си вежди, учуден че Първият лорд на Адмиралтейството споменава именно тази концесия.
— Ами… да.
Чърчил и Дарси си размениха многозначителни погледи, които не убягнаха на останалите двама.
— Научих за учредяването на Турската петролна компания, която ще експлоатира петролните богатства на Месопотамия — Чърчил прониза Калуст и Хендрик с леден поглед. — Искам да продадете вашия дял на „Англо-Персиян“.
Холандецът и арменецът отвориха широко очи, чудейки се дали са чули правилно.